Ако бъде открита, би могла да бъде превантивно унищожена и тогава независимо коя държава, опиянена от своята мощ, току-виж започнала атомна атака срещу Франция и за няколко минути я превърнала в пепелище. Ако подводницата оцелее, ще оцелеем и ние.
Втора глава
На другия ден в девет часа след твърде калоричната закуска съм в лазарета. Заварвам Льогийу и той ми кимва, натоварен с някаква метална кутия и документи, които нарежда в шкафа и ги заключва.
— Имаше ли доктор Мьорио определени часове за прием, Льогийу?
— Не, господине. Това е невъзможно поради четиричасовите вахти. Болните идват в лазарета, когато могат. Тук винаги сме подръка. Както казва пашата: „На подводницата никой не може да се загуби, всички дупки са запушени.“
Усмихвам се на този израз — твърде характерен за хумора на подводничарите — и казвам:
— Добре, ще постъпя като доктор Мьорио.
Може би трябва да ви обясня, драга читателко (тъй като вие благоволявате да ми правите компания в сегашната ми самота), че във флота „четвъртините се дават от третини“. Тази образна аномалия от морския речник трябва да бъде обяснена. „Четвъртините“13 са четиричасовите денонощни дежурства, т.е. вахтите в подводницата. Екипажът е разделен на три групи и всяка група — или „третина“ — застъпва четиричасова вахта. За 24 часа дежурството на една третина е средно 8 часа, като след всеки четири часа работа има четири часа почивка. Ако лекарят наложи твърдо време за преглед, леко болните, чието дежурство съвпада с тези часове, няма да могат да дойдат за преглед.
Льогийу изчаква, докато се опомня след този вътрешен монолог, и подхваща:
— Тъкмо исках да ви кажа, господине…
Когато опозная по-добре Льогийу, ще знам, че неговото „тъкмо“ няма нищо общо с това, което е казал преди малко. Ако има връзка, тя е случайна.
— Тъкмо исках да ви кажа. Морван е наистина болен. Има температура.
— Аз пък мислех, че лекува махмурлук.
— И аз така мислех.
Поглеждам го. При тези монголски скули човек очаква да види и черни очи, и катранено черни коси. Точно обратното — той е рус със зелени очи. Каня се да кажа: „Значи сте сбъркали диагнозата“, но се въздържам. Чувал съм, че бретонците били много обидчиви. Вместо да върнат топката, те я гълтат.
— Да видим тогава болния — казвам аз и минавам в изолационното.
Морван е загорял от слънцето здравеняк, макар и пребледнял сега, и очевидно не боледува често. Изглежда доста уплашен. Впрочем точно най-големите здравеняци припадат, когато им вземат кръв.
— Добър ден, Морван. Добре започваме! Какво ви боли?
— Гърлото, докторе.
Преглеждам го.
— Ясна работа. Пипнали сте хубавичка ангина.
Думата „хубавичка“, съчетана с ангина, ни най-малко не успокоява Морван. Но си мълчи. Както много точно се изрази Верду (или Вердьоле), той е от мълчаливите бретонци, за разлика от Льогийу, който пък е от бъбривите.
— Лежане, аспирин и три пъти на ден орацилин.
— Ще те поглезим, късметлия си! — казва Льогийу.
Морван мълчи. Аз се връщам пак в лазарета.
— Каква беше тази метална кутия и документите, които заключихте, Льогийу?
— Това е нашият „кооператив“, или лавката, така да се каже. Продаваме от всичко по малко: бонбони, дъвки, ножчета за бръснене.
— И вие ли сте стопанинът?
— Не, господине — казва Льогийу с лека усмивка, — вие, аз само продавам.
— В какво се състои моето стопанисване?
— Да направите равносметка в края на рейса.
Въртя се, обикалям лазарета с безразличен вид и разсеян поглед и накрая казвам:
— Не е ли странно, че лавката е прикрепена към медицинската служба?
— Нарочно е така, двете са много свързани. Ще видите.
Тъй като е с повече служба от мен — и изобщо във флота, и на АРПЛ, не искам допълнително да засилвам позицията му, като му задавам прекалено много въпроси. Както сам казва, ще видя по-късно.
Подхващам отново:
— Носи ли печалба кооперативът?
— Да.
— И какво правите с нея?
— Купуваме предмети за наградите на игрите и състезанията на борда. Участвуваме също и във финансирането на поздравителната картичка с изображение на нашата подводница, която екипажът изпраща на близки и приятели за Коледа. Отпечатват се две хиляди бройки. Специална гравюра с нашия герб.
— Сигурно е доста скъпо?
— Колкото — толкова! Нали разбирате, че момчетата се гордеят със своята подводница.
На вратата се появява човек. Висок. Едър. С немного чист работен комбинезон.
— Здрасти, Льогийу. Тук ли е докторът?
— Тук съм — отговарям аз.
— А, извинете, господин докторе, да ви се представя: старшина втора степен Бишон.
13
Всъщност системата е по-сложна: дежурствата могат да бъдат от четири, три или два часа. — Б.а.