1) Отсек А — машинен отсек. Тъй като той сам по себе си е отделен сладкиш и съдържа много неща, ще се спра на него по-нататък.
2) Отсек Б, който съдържа електростанцията, снабдяваща с ток подводницата, както и допълнителни устройства, необходими за функционирането на атомната пещ.
3) Отсек В, или атомният реактор. Недейте да треперите. Реакторът е чудовище, разбира се, но добре завързано. По време на плаване никой не слиза да го наблюдава.
4) Отсек Г е регенерацията на въздуха, за която шефът Форже говори по време на първата ми вечеря на борда. Тук влизат и помощните електроблокове.
5) Отсек Д е ракетният сектор, където въртя педалите.
6) Отсек Е съдържа Главният команден пункт (названието обяснява функцията му), помещенията за екипажа и царството на вашия покорен слуга: лазарета.
7) Отсек Ж, или торпедният отсек, който на „Енфлексибл“14 съдържа и две тактически ракети „Екзосет“, поразяващи изпод водата противниковите надводни кораби.
Напречният разрез на АРПЛ не е като филийка кекс, квадратен, а кръгъл — с диаметър десетина метра, които с изключение на най-тясната част на подводницата — на кърмата — имат по три вертикални палуби, или, казано на земен език, етажи. Те са свързани с вертикални или наклонени стълби. Наклонените стълби наподобяват обикновените, но именно те са и най-измамните, защото са толкова наклонени и толкова тесни, че за да стъпи добре, човек трябва да слиза заднишком като рак.
За времето на рейса ми се наложи два пъти да лекувам навяхване — много често срещано при футболистите — и един път установих скъсване на менискуса. Морякът явно е слизал много бързо по една от наклонените стълби и в бързината коляното му се е завъртяло косо спрямо крака. И дума не може да става за операция тук. И докато чака нашето завръщане в Брест, ще трябва да търпи болката в крака.
Ако бях телевизионен журналист, щях да използвам навехнатото коляно като добър повод, за да ви разкажа как натискам педалите. Но предпочитам да говоря за ракетния отсек, който е най-големият: и вертикално, тъй като се разполага на три етажа, т.е. на цялата височина на подводницата; и хоризонтално, защото площта му е 20 на 10 м. Освен това коридорът, който го опасва отвсякъде, е най-широкият на борда. Ракетният сектор е и най-ярко осветеният.
АРПЛ по самото си определение са предназначени да изстрелват ракети, преди всичко балистични — казвам „преди всичко“, защото не бива да забравяме торпедата на носа и подводните „Екзосети“. Предполагам, че тези 16 ракети с ядрени бойни глави ви вдъхват (както и на мен) истински ужас. Странно е, че от всички отсеци ракетният е не само най-големият, но и най-красивият. Изрядната чистота, сиянието на стоманените и медните съоръжения придават на мястото нещо радостно и празнично.
Мислех си, че като въртя педалите на място (нещо, което правя за пръв път), ще мога да се отдам на обичайните си мечтания. Но сгреших. Колкото и безсмислен да е сизифовият труд, на който се отдавам доброволно, той успява да мобилизира краката ми, кръста ми, ръцете ми, дъха ми и накрая заема изцяло съзнанието ми. Една минута по-късно вече мисля единствено за натиска на краката ми върху педалите. А ако ми минава някаква мисъл през главата, тя няма нищо общо с мечтанието: съжалявам например, че не се навлякох с пуловер, за да се изпотя по-бързо. Обилната пот, която трябва да отделя, е наказанието за прекалено многото захар, която съм погълнал.
Едва когато най-накрая капчици пот избиват по челото ми, стичат се по носа ми и капват върху кормилото, аз намалявам скоростта и си отдъхвам. В дъното на коридора се появява старшина втора степен Роклор и още отдалеч ми се усмихва с едрите си зъби. Лекувах го от отит в начална фаза, като винаги го виках в края на приемното време, защото от опит знаех, че две минути преглед неминуемо водеха до 20 минути приказки.
Роклор е от Марсилия и жена му, родом от Брест, го е отучила от диалекта му. Но е запазил слънчевия си характер. Роклор е слаб като вейка, мургав и подвижен. Говори като картечница, зареждана непрестанно. Само на 26 години е, а има син на 11. Смаян съм от този рекорд за ранно бащинство и го поздравявам. Роклор приема с удоволствие поздравленията.
— Докторе, вие сте храбрец — казва той, като ме вижда целия в пот.
— Преди всичко съм напълнял с едно кило!
— И аз — засмива се той.
— Да, но вие разполагате с голям резерв. Искате ли да се качите на колелото?
— Не! Няма защо да бързам.
— Свършвам вече — отговарям аз, продължавайки да въртя педалите, но по-бавно. — Ако добре си спомням, вие сте в безопасността на потапянето.