— Точно така, докторе. Аз съм в потапянето.
Нямам нищо против той да употреби своя си израз, а не моя. Професионалният жаргон е не само кратък, а и по-образен. В него има и емоционално отношение. Така скъпият за Бишон машинен отсек се превръща в „машинното“, службата по безопасността на потапянето — в „потапянето“. А енергията (реактора) — в „енергото“.
Чудесно. Продължавам разговора, като се старая да спазвам принципа с всекиго да говоря на неговия език:
— Колко казахте, че са хората в потапянето, Роклор?
— Трийсетина.
— Толкова много! А защо познавам само вас?
Роклор би могъл да ми отговори, че само той е имал възпаление на ухото, но това не би отговаряло на многоречивия му стил.
— Защото на борда всички ме знаят, устата ми не млъква. Дърдоря, дърдоря! По три часа мога да дърдоря!
— Харесва ли ви работата в потапянето? Не е ли по-добре да сте „масльонка“ в машинното?
— Не може да става сравнение — казва той с превъзходство. — Потапянето е може би най-важното в една подводница — тъй или иначе, подводницата е направена, за да плава под вода.
— И как става потапянето?
— Как ли? — поглежда ме той учуден. — Ами отварят се клапите и баластните цистерни се пълнят с вода. Вместимостта става отрицателна и подводницата потъва.
Явно ми се фука. Дори снобее! „Вместимостта на подводницата става отрицателна!“ — не е ли по-естествено да се каже, че подводницата натежава от водата и потъва. Освен това се питам дали няма някаква грешка и дали Роклор употребява думата „вместимост“ точно на място.
— Изглежда доста деликатна операция.
— И още как, докторе. Когато водата нахлуе в баластните цистерни, съдът става по-тежък, нали? Но това трябва да се контролира! Не бива да става рязко. Водата току-виж повредила нещо. При нас главното е водонепроницаемостта.
— Разбирам, но какво правите, когато подводницата е достигнала вече необходимата дълбочина?
— О, докторе, как можахте да ми зададете същия въпрос като жена ми! — с укор възкликва Роклор. — Да не мислите, че стоя и зяпам. Ами поддържането на херметичността и още един куп работи? Освен това регулирането на тежестта?
— Тежестта ли? Искате да кажете тежестта на подводницата спрямо водата? Но нали тя е постоянна!
— На подводницата — да, но не и на водата! — ликува Роклор. — Океанът никога не е еднакъв, докторе. Температурата се променя, а с нея и плътността. И тогава подводницата веднага ще хлътне с няколко метра надолу. Например плътността на Мъртво море е огромна, докторе.
— Били ли сте там, Роклор?
— Не, но знам! Дори самоубийците не могат да се удавят в Мъртво море!
Тази мисъл го развеселява. Той се засмива с цяло гърло. Да си призная, не мога да си го представя като самоубиец. Има си добра работа, добра заплата, сигурно работно място, пенсия след петнадесетгодишна служба. Роклор е преминал от моряшкото кепе към фуражката на подофицер, за да стигне до днешния си чин старшина втора степен. На 26 години е, има жена и три деца и вече собствена къща в околностите на Брест. Поздравявам го.
— Важното е — казва той с горделива скромност — да имаш нещо свое. Там си имам къща, тук — подводница.
— Е, подводницата не е само ваша!
— Моля, моля! — смее се той. — Това е вторият ми дом, макар че го споделям с няколко приятели.
Едно „моряче“ прекъсва шегите на Роклор — така наричат тук новобранците, независимо дали са ниски или високи — и ми казва:
— Докторе, викат ви в „кълката“.
— Ей, юнга — казва старшина втора степен Роклор, — не знаеш ли, че когато говориш с офицер, трябва да кажеш „кухня“, а не „кълка“? Освен това трябва да се обръщаш с „господин докторе“, ясно ли е?
Новакът се изчервява и мълчи благоразумно. А Роклор, който сам ме нарича „докторе“, е предоволен, че може чрез наставленията си към своя подчинен да ми засвидетелствува уважение.
Отстъпвам му велосипеда и тръгвам след „юнгата“ — доста пренебрежително наименование за новобранците на борда, които нямат и 16 години.
В тясното си значение „кълката“ — псевдоеротично название на „кухня“ — включва готвача Тетатюи и помощника му Жегу. В по-широк смисъл в кухнята влизат и пекарят (на жаргон „пек“), и интендантът Марсияк. Четири много важни личности на борда.
Свързан съм органически с кълката, тъй като хигиената влиза също в моите задължения и трябва да следя за качеството на храната и чистотата на тези, които я приготвят. И четиримата са ми много симпатични: те са хората, които може би работят най-много на борда. От седем сутринта до девет вечерта двамата готвачи приготвят без отдих 260 блюда. А пекарят от девет вечерта до седем сутринта пече без почивка: 1. 180 франзели; 2. тортички; 3. банички, курабии и шоколадови кифлички за закуска; 4. палачинки и пици, които понякога му поръчват от „кълката“.