Две седмици по-късно тя ми припомни моите думи за ада, вперила очи в моите (нейните са стоманеносиви): „Една от хитрините на дявола е да ни внуши, че адът не съществува.“ Седяхме в нейния салон и аз погледнах скришом моите крака — дали не са се превърнали в копита.
Доброто възпитание на Софи си личи от пръв поглед по облеклото й. Тя носи обувки с ниски токове, плисирани поли или костюми „Барбери“. Веднъж я попитах защо никога не съм я виждал в джинси и тя ми отговори: „Защото е нескромно“, спущайки целомъдрено клепачи върху красивите си черни очи.
Вече сте разбрали, че Софи е представителка на изчезващ вид. В известен смисъл е очарователна. Когато я гледа човек, има чувството, че се връща в началото на века. В поведението, в тона на гласа, в походката, по начина си на сядане тя е, ако мога да се изразя така, безпощадно възпитана. На 22 години е и никога не е целунала момче по устата.
Поне така ми каза тя, за да отклони целувките ми, които, насочени към бузите, плъзваха по невнимание или към краищата на устните, или дори към шията. Софи понасяше тези отклонения, без обаче да ги насърчава. За нея това са малки отстъпки пред естествената грубост на мъжа.
За да приема министерството един път седмично от Софи фамилиграма — значението на тази дума обяснявам по-нататък, — аз я обявих за своя годеница, без да имам право, тъй като майка й не ми бе признала още този така ласкателен статут. Софи прие без особена охота тази невинна лъжа.
Всяка фамилиграма съдържа 20 думи. Но първата седмица с присъщата си сдържаност Софи употреби само четири: „Мисля за вас. Софи.“ Ако един ден се оженим, предполагам, че ще стигне до десет.
Истината е, че не можех да си изясня своите чувства към нея, както и тя навярно не бе в състояние да изясни нейните. Възможно е, когато й казах, че я обичам, да съм избързал, представяйки си какво бих изпитвал, ако тя ми отвърнеше с взаимност. Драга читателко, ще се съгласите, че трябва един от двамата да се нагърби с ключовата дума, иначе до никъде няма да се стигне.
От друга страна, не може да не ви е известно, че ако човек що-годе знае какво мисли, му е много по-трудно да осъзнае какво чувствува. Възможно е да съм казал на Софи, че я обичам, поради притеснението си от несигурността в отношенията ни. А пък Софи ме изслуша със скръстени на гърдите ръце, сякаш в защита, въпреки че нямаше основание да се страхува от нападение точно там. След като свърших, не каза нито дума, просто спусна мигли над очите си, както пада завеса. Понякога е много удобно да си момиче.
Осведомиха ме, че фантастичната Госпожа Майка, в чиято сянка живее моята архаична „годеница“, се била разорила от неуспешни сделки. Това не ме разочарова, дори не ме разколеба. Печеля добре, добре за двама — офицер съм във Военноморското министерство. Не флота, а министерството. Моля обърнете внимание на разликата, към нея ще се върна отново. Така че върху маншета на униформата ми са преплетени три златни нашивки, но третата е обшита с ивичка от червено кадифе, което означава, че не воювам, а само лекувам воюващите.
И именно допълнителните разходи, които моят евентуален брак със Софи би довел, ме подтикнаха да поискам служба в подводниците — привлякоха ме надбавките към заплатата.
Пресметнах, че ще получавам месечно около 20 хиляди франка. За мен това е много. За Госпожа Майката е малко. Като наблюдавах как се живее у тях, разбрах, че остатъкът от едно голямо богатство може да изхранва няколко бедни семейства.
Моето семейство се отличава с почтената си скромност — баща ми е данъчен инспектор в околностите на Бордо. Аз съм най-малкият и като виждах какви усилия струва на моите родители следването на двамата ми по-големи братя, реших да ги избавя от тежестта на нови разходи и се явих на конкурс в Медицинския институт в Бордо. Затова нося и тази униформа със златни нашивки на ръкавите. Не съм войнствен по дух и малко се опасявах от съжителството с военни. Но отблизо се оказаха дружелюбни и сърдечни, хора, с които се живее леко.
Аз съм на 31 години и оправданието ми, че обичам Софи, е нейната изключителна хубост. Но в моменти на просветление виждам ясно, че Горгоната, охраняваща моята Софи, като ме сравнява със синовете на старите приятели на покойния си съпруг, не оценява особено високо умерената ми религиозност и относителната скромност на моите доходи. А какво мисли и чувства Софи — остава загадка за мен. Между нея и мен винаги е спусната завесата на нейните мигли.