— Не е ли възможно, ако това стане, да преминете на действителна военна служба?
— Възможно е. Но рядко се случва. За флота ние представляваме един подвижен и много необходим резерв. Не ни залъгват. Знаем, че след изтичане на договора могат и да не го подновят.
Нито оплакване, нито упрек: няма нищо покрито. У Бекер също. Той е съвестен, точен и, може да се каже, безупречен. Много-много не говори. С една дума, пълна противоположност на Роклор. Но аз много харесвам и Роклор. Във Франция има място за всички! И продължавам с въпросите:
— Едно момче от безопасността на потапянето ми каза днес следобед нещо много странно. Обясняваше ми, че подводницата се потапя, когато баластните цистерни се напълнят с вода, така: „Вместимостта на подводницата става отрицателна и тя потъва.“
— Разбира се, искал е да каже „плавателността“ — вдига глава към мен Бекер, но без да се усмихне.
Аз не се владея толкова добре и прихвам.
— Трябва да знаете — казва Бекер и спира да бродира, — че подводницата има два корпуса: един як — вътрешен, и друг лек — външен. И между тях се намират кухини, които се наричат баластни цистерни.
— Тъкмо исках да попитам какво представляват и каква форма имат.
— Осем са на брой, пръстеновидни и са разположени между двата корпуса.
— А защо при почистване на подводната част тези пръстени не се виждат?
Изглежда, въпросът ми е малко глупав, защото на Бекер му трябва време, за да го разбере.
— Ами защото лекият корпус покрива всичко като кожа. Подводницата трябва да е с много добър профил, за да плава под водата.
— А как влиза водата в баластните цистерни?
— През специални решетъчни отвори, които са винаги открити и се намират близо до кила.
— Как така винаги открити? — питам аз със смътно безпокойство.
Драга читателко, ще ви задам един въпрос: как би ви се понравило да се разхождате из океаните с 16 постоянно отворени дупки близо до кила?
— Но тогава какво спира вадата да не се изкачи нагоре, когато подводницата е на повърхността?
— Въздухът, който е там.
Естествено — когато в басейн потопим отвесно празна бутилка с гърлото надолу, тя не се пълни с вода.
— Тогава как излиза въздухът, когато искаме баластните цистерни да се напълнят и подводницата да се потопи?
— Ще ви кажа. Всъщност баластните цистерни се състоят от две независими кухини, едната на левия, другата на десния борд, като всяка от тях има долу до кила отвор с решетка и горе клапан, който позволява на въздуха да излезе.
— Сега вече всичко става ясно като бял ден — казвам аз. — Клапанът се отваря и въздухът изсвистява като при отваряне на бутилка газирана вода. Сега водата може да се качи в баластните цистерни, подводницата натежава и потъва.
— И клапаните се затварят — за първи път се усмихва Бекер. — Не забравяйте да затворите клапаните.
Би трябвало по-често да се усмихва. Така вътрешната топлина ще стане по-видима.
— Дълго време ли е необходимо, за да се потопи подводницата?
— Както пътнически самолет, когато излита. Има няколко етапа и никой не може да бъде прескочен.
— Какви например?
— Когато подводницата е отгоре, казваме, че е в надводно положение. За да се потопи, трябва първо да премине в подготовка за потапяне. Затваряме люковете и преминаваме от вентилация с чист въздух към вентилация със затворен цикъл. Проверяваме клапаните, изравнителните цистерни и диферентните20 цистерни. Когато всичко е готово, даваме тревога.
— Изравнителни цистерни? Диферентни цистерни?
— След малко ще ви обясня всичко. Засега сме до тревогата.
Друго и не може да се очаква: лейтенант Бекер е изключително методичен. И търпелив. Трябва много търпение, за да се занимаваш с бродерия. И още повече, когато си се заел да ограмотяваш „слон“.
— И така след подготовката обявяваме тревога. А после?
— Потапяме се на два етапа. Първи етап: отварят се клапаните на всички баластни цистерни с изключение на двете централни.
— Защо?
— Сега ще разберете: подводницата слиза надолу, но бавно. Вахтеният офицер проверява още един път на таблото в главния команден пункт дали всички отвори по корпуса са добре затворени. Ако всичко е наред, вахтеният офицер дава заповед за потапяне на дълбочина двайсет и един метра. Едва тогава се отварят клапаните на двете централни баластни цистерни21 и сега вече подводницата слиза на необходимата дълбочина.
— И това ли е всичко?
— Не, едва сега започва. Трябва да се уравновеси тежестта на подводницата по плавателност и по въртящ момент.
— По плавателност и по въртящ момент? — повтарям аз.
21
Двете централни баластни цистерни не се намират всъщност в „центъра“ на подводницата, а от двете страни на ракетния отсек. — Б.пр.