Известно е, че когато на човек обясняват нещо, той има винаги малко идиотски вид, защото повтаря чутото — едно, за да го запомни, и, второ, за да покаже, че го е разбрал.
— Да разгледаме първо уравновесяването по плавателност — продължава Бекер. — Както ви е известно, всеки съд има определена водоизместимост, която е равна на количеството изместена от него вода. И когато вкарате в подводницата 32 тона храна, оборудване, 130 души плюс багажа на тези 130 души, вие я утежнявате. За да се запази водолинията й, подводницата трябва добре да се уравновеси. Това се прави с изравнителните цистерни.
— Значи стигнахме и до тях.
— Забележете — казва Бекер с неволен хумор, — на борда ги наричаме „изравнители“, но аз предпочитам да употребявам „изравнителни цистерни“, за да е по-ясно.
Той е прав. Така наистина ми е по-ясно. „Изравнителни цистерни“ е по-конкретно. И продължавам с въпросите:
— А те какво представляват?
— Кухини, както и баластните цистерни, но разположени естествено отдолу, във вътрешността на дебелия корпус. Те са пълни с повече или по-малко вода. Общо са четири — две отпред и две отзад. В тях вода се прелива в зависимост от това, дали е необходимо подводницата да натежи, или да олекне, за да се задържи на водолинията. Това газене не е никога постоянно. То непрекъснато се регулира, тъй като плътността на водата се променя с температурата.
Това ми каза и Роклор, когато приведе Мъртво море за нагледен пример.
— А въртящият момент се осигурява от две диферентни цистерни, които се намират също в дебелия корпус — едната на носа, другата на кърмата, с връзка помежду им. Ако подводницата е тежка в задната част, водата се изпраща напред. И, обратно, ако отпред е тежко, водата се прелива в задната част.
— Това трябва да е доста деликатна операция?
— Да, наистина. Докато подводницата се потапя с известна скорост, е трудно да се установи евентуална грешка в уравновесяването, защото и хоризонталните рули я компенсират. Но при намаляване на скоростта хоризонталните рули престават да играят роля и грешката може да се определи. Добре уравновесената подводница се отличава със съвършена вертикална и хоризонтална стабилност. Тогава това е съд, застинал във водата.
— Искате да кажете, че е неподвижна и нито носът, нито кърмата стърчат нагоре?
— Да, неподвижна е. Всъщност така се казва, защото тя не престава да се движи напред.
Не знам дали само така се казва, но в мен отново изниква величествената картина, която неудържимо ме изкушава още от качването ми на подводницата: да видя, макар и с очите на светеща риба от океанските дълбини, нашето огромно черно чудовище, „застинало във водата“.
Бекер завърши лекцията си и съвсем естествено се връща към бродерията.
— Благодаря ви, лейтенанте, изяснихте ми всичко.
— Какво ви изясни? — пита рязко помощник-капитанът Пикар, който се появява с бодра стъпка в каюткомпанията.
— За потапянето на подводницата. Лейтенант Бекер беше много търпелив със „слон“ като мен. Зададох му куп въпроси.
— Един любопитен „слон“ е нещо повече от слон — отговаря Пикар. — За слона е характерна тъпа незаинтересованост.
Двамата с Пикар се засмиваме. Бекер се усмихва с известно закъснение.
— Исках да ви кажа, капитане, че тази сутрин се наложи да бракувам четири сьомги.
— Разбрах. Добре сте сторили. Научих няколко минути след вашето решение. На АРПЛ арабският телефон работи с невероятна бързина. Док, да не забравите, че днес е събота — казва той и хвърля поглед към часовника си.
— Защо?
— Защото събота вечер и неделя на обед си слагаме униформите. Син панталон и бяла риза с пагони.
— А, вярно, щях да забравя.
След като благодаря още веднъж на Бекер, отивам в стаята, измивам си ръцете, вчесвам се и си обличам униформата — доволен, че обичаите на борда ме задължават да го сторя. След това размислям, свалям току-що облечения кител и започвам да се бръсна.
Екипажът на АРПЛ се дели на закоравели брадати (Алкие и Бекер), временно брадати и антибрадати. Временно брадатите следват една подводничарска традиция, която процъфтявала още в немския флот през Първата световна война. Вярно е, че на някогашните малки подводници водата не достигала и трудно се е поддържала хигиена. Но струва ми се, че буйната растителност по лицето се опитва освен това да засвидетелства трудното и опасно плаване, болезнената самота на подокеанския живот без излизане на повърхността, без спиране в пристанищата, без женска ласка. Противниците на брадите — към които се числя и аз — или съвсем по британски са загрижени за външността си, или следват примера на Стендал, който се бръснел всеки ден при оттеглянето в Русия (друга героична традиция), или просто смятат, че брадата им е твърде неугледна и рядка, за да я излагат на показ.