— Вторична вода в кожуха на реактора? — повтарям аз почти умолително.
— Мирмон ще ви обясни — разсмива се Калонек. — Той е енергото. Ще бъде много доволен да ви изнесе една лекция. И, второ, прибавяме във водата минерални соли, които й липсват, и я пускаме за пиене и миене.
— Благодаря за водата, началник, чудесна е. Цяло щастие е, че мога да се къпя всеки ден. И както виждам, вашата роля не се ограничава само с движението на подводницата.
— Точно така — отговаря Калонек с едва прикрита гордост. — Ние осигуряваме и цялата електрическа енергия на борда пак благодарение на парата, ей с тези два малки турбогенератора.
— Не са толкова малки!
— Малки са в сравнение с двете главни турбини.
— Така на око са два и петдесет на метър и петдесет в диаметър.
— Горе-долу толкова, но при диаметъра имайте предвид и топлоизолацията.
— Никога ли не сте имали произшествие с топлоизолацията?
— Не, защо?
— На американската подводница „Наутилус“ с капитан Андерсън, която за пръв път прекоси Северния полюс под леда, се е запалила напоената с масло топлоизолация.
— Док, учудвате ме с познанията си!
— Дължа го на нашата библиотека и на желанието си да убия у себе си „слона“. Както се изрази Пикар, „един любопитен слон престава да бъде слон“.
— Добре казано. Вече сте разбрали навярно, че двете главни турбини задвижват валолинията, която пък задвижва витлото, има и две междинни звена: редукторът и амбреажът.
— Предполагам, че амбреажът разделя валолинията от витлото.
— Или я съединява, както при лека кола. Но преди това е редукторът, който намалява скоростта на въртенето от турбините и го нагажда към скоростта на валолинията.
— А това какво е?
— Допълнителният електромотор.
— С негова помощ излизате от пристанището, така ли?
Калонек се смее с пълно гърло:
— Разбира се, че не, док! Бъркате подводницата с яхта! Ние излизаме от пристанището по най-обикновения начин! Реакторът дава пара, турбините се въртят, редукторът редуцира и амбреажът зацепва. Не си мислете, че не можем да се движим и съвсем бавно — скоростта от нас зависи.
— А за какво ви е електромоторът?
— За резерв при нужда.
— Например?
— Например установяваме малко изпускане на парата от някой клапан. Веднага прекратяваме подаването на основна енергия, спираме редуктора, изключваме електромотора.
— Често ли се случват такива малки изпускания?
— Не, не често, но са неизбежни, като се има предвид колко време работят машините. Обикновено някое съединение не издържа. Сменяме го и толкова. Работа за пет минути.
— А не е ли много горещо?
— Без ръкавици не може. Щом отстраним повредата, пак пускаме парата.
— А електромоторът работи с тока, който вие произвеждате?
— Не, абсолютно независим е. Работи с акумулатори.
— Сигурно имате доста?
— Не са малко! Искате ли да ги видите! Една част е под вашия лазарет.
— Какво да им гледаме, акумулатори като акумулатори. А не ви ли създава проблеми водородът?
— Питате дали няма опасност от експлозия? Ние вземаме предпазни мерки: непрекъснато контролираме акумулаторите със специални уреди и едновременно ги вентилираме, за да не се образуват водородни мехури, които могат да избухнат при най-малката искра.
— Колко мъдро е постъпил капитан Лузо, че е забранил пушенето на борда!
— О, докторе! Искра може да се получи дори и от обикновен електрически ключ.
— А как преминавате от по-малка на по-голяма скорост?
— Не ние сменяме скоростта, а главният команден пункт.
— И как става това?
— Елате, ще ви покажа.
Връщаме се в командния пункт, който сега изведнъж ми се вижда съвсем тесен с пет човека. Калонек ме настанява пред едно от трите бордови табла, които описах преди малко. По-точно пред дясното от входа.
— Например капитанът иска да минем на предна четвърта.
Калонек уточнява:
— Имаме четири скорости: първа предна, втора, трета и четвърта. Те съответстват на броя на оборотите, както при лека кола. Четвъртата е най-висока. И така искаме да преминем на четвърта. Капитанът дава заповед на вахтения офицер, той я предава на рулевия. Рулевият натиска един бутон, тук се чува звън, означава: „Внимание! Смяна на скоростта!“ Веднага светва лампичката над желаната скорост, значи в нашия случай над четвърта предна. И тогава стоящият тук оператор — посочва той Бишон — дърпа този лост и в турбините нахлува по-голямо количество пара.
— Това ли е всичко?
— Не. Операторът зад Бишон трябва да следи реактора и ако забележи, че парата не достига, натиска тази ръчка, която повдига решетката в реактора: горенето се ускорява, отделя се повече топлина и следователно повече пара.