Аз се разбирам чудесно с тях, тъй като и тримата имаме усет към комичното в нещата и неофициално, но твърдо играем ролята на шегаджиите на компанията: пашата разчита на нас да разсейваме унинието на еднаквите дни и на еднаквите с дните нощи.
Трябва да призная, че задачата не е от най-лесните, защото по-голямата част от офицерите обикновено потъват в мълчание, докато се хранят. Вярно е, че разполагаме с фолклора от предишния рейс и изобщо с подводничарския фолклор. Но шегите от предния рейс се изчерпват още първата седмица, а общите шеги са прекалено добре познати — и на борда, и в Брест, и на Ил Лонг.
И така пашата с основание се опасява от спад в общуването, все по-засилен от умората, и се старае да ни оживи. Той прави каквото е по силите му. А също и жизненият присмехулен помощник-капитан. На нас тримата с курсантите пашата ни е отпуснал юздите в рамките на благоприличието. Както ще спомена по-нататък, случва се да стигнем до границата и дори един път да я преминем.
— Ние сме клоуни — казва Вердьоле.
— Моля, моля, аз съм смешник — отговаря Верду.
Те се чувстват във фотьойлите си в каюткомпанията на АРПЛ като в някой аристократичен парижки салон. И двамата са хубави, единият рус, другият тъмен, и двамата са над метър и осемдесет. Гласовете им са приятни, изразяват се с лекота. Това е залог за успех.
— Док — казва Вердьоле, когато сядам от лявата му страна, — ние ви завиждаме.
— Ти завиждаш — казва Верду.
— Вас ви споменават два пъти в „Подводничарски вести“, а нас само по веднъж.
— Какви са тези „Подводничарски вести“?
— Стенвестникът на борда, който претендира, че е много смешен — продължава Верду.
— Самата му претенция го прави смешен — казва Вердьоле.
— Но в този случай хуморът е случаен — отвръща Верду.
Вердьоле връща топката:
— Какво е хумор?
— О, проблемът е безкраен — измъква се Верду и се подхилва.
— Хуморът е игра на заслепение пред абсурда.
— Добре казано, док! — бърза Вердьоле.
— Кой би помислил, че един специалист по човешките вътрешности ще се издигне някога до такава обобщаваща мисъл? — намесва се Верду.
— Ей, момче — обръщам се към него аз с думите на пашата, — по-добре не идвайте при мен, когато ви боли корем — непременно ще го отворя.
— Дори само за да видите какво има вътре ли? — пита Вердьоле.
— Изпитната комисия в Националната школа вече ми бръкна в червата, но аз се измъкнах жив — казва Верду.
— Верду е светец! — прекъсва го Вердьоле. — Не се спира пред нищо, за да уязви някого. Док, искате ли да видите един брой от вестника?
И ми го подава. Оставям чашата с чая и се зачитам.
— Четете на глас, док! — казва Вердьоле. — Ушите ми жадуват за този гениален текст.
Верду прави пфу, пфу с края на устните си и аз го питам:
— Кой ви го даде?
— Стопанинът. Предполагам, че знаете кой е.
— Кой не го познава. Той е морски офицер.
— Забелязали ли сте — казва Верду, — че флотът проявява голяма перверзия в йерархичните наименования. Морски офицер, това значи старшина. Корабен капитан-лейтенант — капитан. Капитан трети ранг — майор. А капитан първи ранг — полковник.
— Четете, док, моля ви.
„Военен съвет под председателството на доктора в състав: готвачът, пекът и Четката, се събра в бюфета в сряда, 31 юли, в 11 часа сутринта, разглеждайки поведението на четири сьомги, имащи съвсем престъпен вид. Обвиняемите, недостойни да хранят стомасите на подводничарите, са експулсирани извън границите ни.“
— Продължавайте, док — казва Вердьоле. — В следващия параграф вашето име има честта да бъде споменато редом с нашите.
„Двамата курсанти и докторът, за които това е първо плаване, се безпокоят как ще стане тяхното кръщение на средата на рейса. Според нашата информация пашата още не е решил дали то ще се състои в пълно потапяне на 300 метра дълбочина. За всеки случай подготвяме шлюзната камера.“
Аз се засмивам. Вердьоле се усмихва. Верду повдига вежди.
— А! Ето нещо интересно — казвам аз, като обръщам страницата. — Еротична рисунка! Стойте си на мястото, Верду! Такива рисунки не подхождат нито на възрастта, нито на английското ви възпитание.
— Моля ти се, Верду, дръж се прилично! Какво си опулил очи, а и лигата ти тече! — обажда се Вердьоле.
— Земен червей! — отговаря Верду. — Ще ти го върна.
Продължавам нататък:
— Слушайте внимателно, Верду, понеже няма да видите рисунката, ето ви едно списание ad usum delphini24. Заглавието е „Да помечтаем, или ако Адмиралът беше жена!“ Действието се развива в машинното, където двама механици зяпат ококорени една жена адмирал с 4 звезди и с дълги руси коси, показващи се изпод фуражката. Тя се навежда да вземе нещо от земята и понеже е с много къса пола… Погледнете сам, Вердьоле, не съм в състояние да ви опиша останалото.