Признавам най-чистосърдечно, че както и останалите му колеги, той ме смайва: трудно ми е да си представя, че мога да се меря с него по компетентност, задълбоченост и себеотрицание. Защото, ако това момче реши да напусне флота и да отиде в частния бизнес, веднага ще удвои доходите си. Но и през ум не му минава. Той няма да заяви: „Обожавам работата си“ — това не би било в неговия стил. „Как да ви кажа — стрелка ме той с открития си, ненатрапчив поглед, — моята работа никога не ми е дотягала.“
С голяма мъка изтеглих тази фраза от устата му преди два дена, а днес сутринта, като го гледам как закусва мълчаливо и с наведени очи, се чувствувам обезкуражен да завържа какъвто и да е разговор. Не, не може така, си казвам: нима ще се откажа да живея и да разбирам само защото цяла нощ съм губил куфарите си. Коя е Софи в крайна сметка? Човешко същество, високо метър и шейсет и пет, четиридесет и пет кила тежко — да, четиридесет и пет кила, които в по-голямата си част са съставени от вода. Естествено знаете, че клетките на женския организъм съдържат повече вода от нашите. Може би затова жените са понякога така хлъзгави и неуловими…
Извинете ме, драга читателко, и ме спрете, ако говоря глупости. И ви моля — останете си невидима от дясната ми страна така, с нежната си ласкава ръка на моето рамо, докато нагъвам от отчаяние втора шоколадова кифличка и се чудя как да се доближа до този връх на учението и инженерните науки, седнал срещу мен — така далече от страховете, които изживявам.
Е добре де, ще ме попитате вие — откъде са тези страхове, досега говорехте с такава насмешка за Софи? Защо, когато я загубвате, ви стана толкова мила? Не зная. Възможно е моето затворничество да ме е направило по-зависим от нея, отколкото на открито, защото тя е единственото същество, от което бих могъл да очаквам фамилиграми. Мълчанието й ме мъчи не защото я обичам, а защото прекъсва единствената ми връзка с истинския живот, с небето и дърветата.
— Мирмон!
Той вдига глава почти учуден, че ме вижда до себе си, и въздъхва притеснен: вече е разбрал, че ще му се наложи да говори, и понеже не е убеден в необходимостта, се чувства неудобно. Честна дума, почти го съжалявам. И за да не го тормозя допълнително, започвам тихичко:
— Знаеш ли, Мирмон, казвам ти го, защото ти си енергията, много ми е чудно едно нещо: това съчетание между толкова напреднала и усъвършенствана техника като ядрената и овехтялата и простичка парна машина.
Той явно се учудва на моето учудване и сигурно вътрешно решава, че един „слон говори какво да е“ (както всъщност твърди и Анжел), защото започва да ми обяснява дискретно назидателно:
— Защо? Така е и във всяка ядрена централа: реакторът отделя топлина. Тази топлина се използва за производството на пара, парата задвижва турбогенераторите, които произвеждат електричество.
Драга читателко, ако бъдете така добра да си признаете, че не сте го знаели, и аз на свой ред ще ви кажа, че не съм го знаел. Да, и го казвам с чисто сърце, срам за мен! Срам за нас! Всеки би трябвало да знае. В крайна сметка достатъчно е да отвори един справочник.
— Всъщност друго не правим, освен да насочваме парата към турбините, които въртят валолинията и витлото — обяснява Мирмон.
— С една дума, вашият реактор е нещо като тенджера, в която кипи вода. Но тогава излиза, че водата е радиоактивна, и не ми е ясно как бихте могли да използвате парата.
— Парата, която използваме, е от друга вода. Има две напълно независими една от друга системи от тръбопроводи. Водата от първата система тече между елементите на реактора и тя действително е радиоактивна. Тя достига висока температура, но не кипи, защото е под налягане.
— Как се поддържа това налягане?
— С уреди — вежливо учуден отговаря Мирмон.
Естествено! От само себе си се разбира! Как ще се поддържа нормално налягане, ако не със съответните уреди? Чувствам се малко неудобно. Но ще ви призная, че никога не съм виждал такъв уред — нито в болницата в Бордо, нито някъде другаде.
— Тази радиоактивна вода — продължава Мирмон — предава топлината си в смесителя на втората система от тръбопроводи, която вече не е радиоактивна, и тъй като не е под налягане, водата тук кипи и произвежда пара.