— Лекарска тайна — отговарям бързо аз. — Но истина е, че раната беше много лоша и Роклор извади голям късмет, че костите не бяха засегнати.
— Нали ви казах! — ликува Роклор.
Някой се обажда:
— Е, не ни каза точно това.
Роклор се прави, че не чува.
— Не е важна раната, приятел. Аз ще ти обясня кое е най-важното. Само два дни след като ми продупчи ръката, Бруар си получи фамилиграмата и всичко му мина — виж го сега как върви от доволен по-доволен. Схвана ли сега, момчето ми? Загря ли причинно-следствената връзка?
Тази учена фраза го очарова и той прави малка пауза, за да ни даде възможност да се насладим на красотата й. И след това заключава:
— Значи ударът с вилицата избърза с два дена!
— И вместо да ти дупчи ръката, щеше да ти я целува — казва русият.
Всички се смеят.
— Колко си отвратителен! — отговаря му Роклор, но без злоба.
Той е добряк, не се сърди, когато го закачат, и обикновено се доверява на красноречието си, за да има последната дума.
Но този път това не му се удава, защото се появява Бишон, висок, възпълен, дори тлъстичък — с габарити, които изненадват на борда на подводница, и „поема щафетата в говорилнята“, както би се изразил Роклор.
— Здрасти, момчета! — поздравява той жизнерадостно. — Знаете ли какво? Днес е неделя! Забравихте, нали? Като даваме дежурства и в неделя, така става. Този път обаче ще е другояче. Капитанът е решил да положи подводницата на дъното, да спре машините и да ни даде почивка.
— Я стига! — казва някой. — Младите моряци ще вземат да ти повярват!
— Като си помислиш само! — продължаваше Бишон с престорено възмущение. — Цели два месеца без събота и неделя! Изработваме си надбавките над заплатата! Трийсет и девет часовата работна седмица не е за нас. Помислете само, да бачкаш и в неделя? Дори дядо господ си е почивал на седмия ден.
Сещам се, че съвсем в началото на разказа си, когато говорих за командирите на борда, забравих да спомена един от тях. И за да бъде всичко ясно, ще ги изброя наново всичките, като уточня чина на всеки и съответстващите названия в сухопътните войски.
Нашият „паша“, капитан Русле, е капитан първи ранг, което отговаря на полковник в сухопътните войски.
Пикар, помощник-капитанът, е капитан втори ранг — подполковник в сухопътните войски.
Началникът на поста за бойни операции, Алкие, и шефът на отдел „Енергетика“, Форже, са капитани трети ранг, т.е. майори във войската.
Капитан трети ранг е и началникът на торпедата, въпреки че тази длъжност обикновено се заема от капитан-лейтенант. Става дума за Мосе — именно него съм пропуснал да спомена, — който след този рейс ще ни напусне, за да поеме командването на една малка подводница в Тулон.
С изключение на младия и жизнерадостен възпитаник на Морското училище Анжел и на запасния офицер на действителна служба Бекер, които са лейтенанти (лейтенанти и във войската), всички останали офицери са капитан-лейтенанти (капитани във войската). И както вече знаете, ги наричат „чираци“.
— Пфу — заявява един ден Анжел, като гледа Мирмон и Калонек, — като си помисля само, че рано или късно някой ден ще стана чирак, зле ми става! Тогава ще съм на 30 години! Ще бъда стар глупак — и аз като вас.
— Момче — връща му Калонек, — може би искаш направо да станеш капитан трети ранг!
Има офицерски каюти от лявата страна на подводницата, от дясната и в средата, които са „без изглед към морето“, както казва Вердьоле. Кръгообразен коридор свързва тези каюти и се нарича по различен начин в зависимост от това, дали минава през лявата част на кораба, където живеят младите и шумни офицери — тогава тя се казва „Веселата улица“. А когато минава през дясната част на кораба, обитавана от капитаните, го наричаме „Алеята на Военното училище“. Странно е, че стаята на Бекер се намира от тази страна, въпреки че чинът му е доста скромен. Твърде възможно е капитанът нарочно да го е настанил тук, за да го спаси от попълзновенията на бандата от „Веселата улица“, чиито инициатори са двамата курсанти, Анжел, Калонек и моя милост. Искам да подчертая все пак, че макар и тяхно доверено лице и при случай техен съучастник, аз се стремя да ги вразумявам.
Сетих се тази неделна сутрин, че съм забравил да спомена капитан Мосе, когато го сварих сам в каюткомпанията да пие чай. Не, той не принадлежи към aficionados, но затова пък обожава горещ шоколад. Изпива две-три чаши към 5 часа. И може да си го позволи: той е слаб като силф. Щастливи са тези, които могат всеки божи ден да закусват с una cioccolata35 и 5–6 кифлички, без да трупнат нито грам.
Слабото му и гладко избръснато лице, което ми напомня портрета на Наполеон на Арколския мост, подхожда идеално на тънката фигура, на ясния му начин на изразяване и на прямотата в разговора. Мосе има и друга особеност. Това е единственият старши офицер към когото чираците се обръщат на „ти“ и с когото си позволяват да се шегуват. Причината е, че той самият доскоро е бил капитан-лейтенант: четвъртата му нашивка е още много новичка, за да сплашва подчинените.