— Точно така — отвръща Мосе доволен. — Абсолютно точно.
Той мълчи и пие шоколада си, но не както аз моя чай на малки глътки, а жадно. Като си помисля само, че по стрелбищата хората се радват, ако с пет пистолетни куршума улучат едно картонче! А Мосе се упражнява с торпеда и екзосети! Страшничко! И все пак в разказа му друго ме смущава.
— Капитане — казвам аз, — ако добре съм те разбрал, скритостта, на която се дължи неуязвимостта на АРПЛ и следователно нейната ефикасност като възпиращо оръжие, зависи, от една страна, от безшумното придвижване, а от друга — от способността й да открива всичко съмнително.
— Не само — казва Мосе. — Невидимостта й зависи и от безшумното движение на вражеската подводница, и от наблюдателността на този враг.
— Значи, ако някоя чужда подводница е по-безшумна от нашите АРПЛ и притежава по-съвършена апаратура за откриване на противника, би могла да ни засече първа и да ни унищожи необезпокоявана.
Мосе ме гледа и се мръщи:
— Перспективите, които рисуваш, не са много приятни, но това е истината.
— От всичко това правя заключение, че нашата възпираща сила ще бъде ефикасна само ако технологията ни, от която зависят безшумността и наблюдението, е най-малкото равна на технологията на вероятния противник. Така ли е?
— Питам се има ли изобщо някой, който би могъл да отговори на този въпрос — казва Мосе.
Настъпва пауза, която става тягостна и за двама ни, и аз изпитвам нужда да я разведря:
— Е, ако един ден стана министър-председател, което е твърде съмнително — казвам аз с усмивка, — ще увелича 10 пъти броя на нашите инженери и ще отпусна 20 пъти повече средства за научни изследвания.
— Не се безпокой — усмихва се и Мосе, — вече активно се работи над второ поколение атомни подводници.
След чая се връщам в лазарета, където Льогийу ме посреща с новина:
— Имаме болен.
— Нещо спешно ли?
— Не.
— Нали знаете, Льогийу, в случай на спешност…
— О, докторе, трябва някой от момчетата съвсем да е на умирачка, за да ви откъсна от чая!
— Благодаря. Кой е болният?
— Мичман Ломбар, ракетчик.
— Какво му е?
— Както изглежда, двустранен ишиас.
— По дяволите! Къде е?
— Сложих го да легне на койката на Морван, а той отиде на неговото място.
— Добре сте направил.
Отивам в изолационното, преглеждам го и диагнозата на Льогийу се потвърждава. Предписвам съответно лечение и никакво ставане.
— Дълго ли ще лежа? — пита Ломбар.
Гледам го. Той е едър брюнет, трийсетинагодишен, със сенки под очите, неспокойни устни и уплашен вид.
— Трябва да имате търпение, Ломбар. И в никакъв случай не ставайте и не правете усилия.
— И без това е толкова скучно, а сега и да лежа… Докторе, ще ви затрудни ли да предупредите господин Дьо Сент-Енян? Да не си помисли, че кръшкам.
— Не се притеснявайте. Отивам да му кажа. Знаете ли къде мога да го намеря?
— Дежурен е в главния команден пункт.
— Тръгвам.
Главният команден пункт, който се намира до лавката, в отсека с каютите на офицерите, е мозъкът на АРПЛ. В него има извънредно много табла. Отляво са вахтените по слушането, а отдясно — рулевите. Точно пред мен на една платформа са разположени перископите. А в дъното са устройствата на инерциалната система.
Току-що споменах за рулеви, но не си ги представяйте как въртят театрално и със замах голямото кормило от акажу като на кино. Често управлението е автоматично и няма рулеви, а само контрольор. Понякога е един, в трудни моменти са двама.
Те не стоят прави, а удобно разположени в двойни фотьойли, както пилотите в самолета, с ръце върху лост с две дръжки.
С тези лостове се задвижва кормилото, което отклонява подводницата наляво или надясно. С тях се управляват и хоризонталните рули (вече знаем, че са разположени от двата борда на подводницата под мостика), които потапят подводницата надолу и я изкарват на повърхността. Всичко това може да бъде управлявано с един лост или разделено между два в зависимост от това, дали има нужда от един или от двама рулеви.
Зад рулевите, перпендикулярно на фотьойлите им, се открива внушителна редица от бордови табла, на които чрез малки светлинки се изписва всичко необходимо за сигурността на потапянето. Например ако в момента на подготовката за потапяне — предхождащ етап — някой люк остане отворен, незабавно ще се появи сигнал, както и за евентуален теч.
Драга читателко, навярно ви се струва, че непрекъснато призовавам вашето въображение. И въпреки това ми се иска да потреперите малко от простичката дума „теч“ (но не толкова, че да престанете да четете нататък). Течът на всеки плавателен съд е нещо много сериозно, защото, ако не бъде спрян, корабът ще потъне. Но когато става дума за потопена подводница, опасността се увеличава от необходимостта корабът да се изкачи на повърхността, преди теглото на водата да я повлече в дълбините, където корпусът ще бъде смазан.