Зад рулевите стоят трима души: старшината, капитан-лейтенант Дьо Сент-Енян, който е на вахта, и капитанът, който не дава вахта, но често се явява тук, за да огледа всичко, или както казва помощник-капитанът, „да предотврати бурята“ — парадоксален израз, тъй като подводницата не е заплашена от светкавици, ураган или силно вълнение. Капитанът се страхува от отпускане сред компетентните и съвестни офицери, от чувството за измамна сигурност. Неговата бдителност трябва да засилва тяхната. Той се опасява от невниманието и небрежността, породени от удобството на навика и опознатите опасности. Чувах го да казва на анализаторите: „Внимавайте, «биологичните шумове» — скариди, делфини и tutti quanti — могат да се окажат нещо друго…“
— Мен ли търсите, док? — пита ме той.
— Не, капитане! Искам да говоря със Сент-Енян.
— Имаш нещо да ми кажеш ли? — приближава се Сент-Енян.
Той произнася по особен начин своето „ти“, без ни най-малка фамилиарност.
— Ти си ракетчикът на борда, нали?
— Да! И то не какъв да е, а „мисум“.
— Какво значи мисум?
— Ракетчик на подводница. Сигурно знаеш, че не само на борда на АРПЛ има балистични ракети.
— Ще го запомня. А на теб ще кажа, че ще загубиш един от твоите мисуми и по-точно Ломбар, който ще лежи за неопределено време с двустранен ишиас при мен в лазарета.
— Нямаме шанс! — казва той.
Някой друг би възкликнал: „Язък!“, но подобен израз не влиза в неговия речник.
— Добре — отговаря Сент-Енян, — ще съобщя на Периньон.
— Защо на него?
— Защото той е ракетчик номер едно. Аз съм вторият.
— С една дума, ти е началник.
— Да, в известен смисъл — казва той с усмивка.
Отвръщам му и аз с усмивка и си тръгвам. Недейте да мислите, че не харесвам Дьо Сент-Енян. Точно обратното, харесва ми, но понякога ме дразни.
Сент-Енян е със светла кожа, сини очи, правилни черти и лицето му излъчва някаква изтънченост. Казвам „някаква“, защото не мога точно да я определя. Онази от двете ми баби, която имаше известни буржоазни претенции, би казала, че е „расов“. Но аз не употребявам тази дума. Предпочитам да кажа, че от Сент-Енян се излъчва достойнство, че притежава елегантна външност, че е елегантен и в обноските, и в поведението си, и то без каквато и да е поза.
Той произхожда от старо семейство от централна Франция и както знаете, благородниците винаги са се стремили неудържимо към флота, а и той към благородниците — но сега вече, ако овладеят математика и завършат Морското училище.
Отдавна е отминало времето, когато Анри IV назначил за вицеадмирал господин Дьо Вик, който никога не бил стъпвал на кораб, следвайки разпространената в Европа традиция, според която начело на морските ескадри се назначавали благородници без ни най-малка представа за морето. Всичко се променило, когато Елизабет I Английска изпратила един стар и не особено изискан морски вълк с бързи кораби срещу наконтения херцог Дьо Медина-Сидония и неговата Непобедима Армада. С победата на пирата над херцога се ражда модерният флот.
Така поне твърди помощник-капитанът, от когото научих тази поучителна история.
Поглеждам часовника си и тъй като е още рано да облека униформата си за неделната вечеря, отивам в каюткомпанията и вземам една книга от библиотеката. Не наслуки, защото Вердьоле вече ми я бе препоръчал. Разполагам се в едно от креслата и се зачитам.
Книгата се нарича „Студ и мрак“. Това са материалите от един симпозиум, събрал учени от 30 страни, за да обсъдят последиците от война, в която ще се използва ядрено оръжие с мощност пет хиляди мегатона.
Тръпки ви полазват по гърба. Учените предсказват, че след война от този тип ще има петстотин милиона жертви — едни ще се изпарят от горещината, други ще бъдат убити от ударната вълна, а трети ще бъдат обречени на бавна смърт от радиацията.
Това е чудовищно. Но не е най-страшното. Според същите тези учени изхвърляните в атмосферата огромни количества прах, сажди и пушек (предизвикано не само от самите взривове, но и от огромните пожари) ще затъмнят слънцето и земята ще потъне в „студ и мрак“ най-малко за една година.
Според тях температурата дори и през лятото ще спадне доста под нулата и цялата растителност ще измръзне. Освен това фотосинтезата ще стане невъзможна поради постоянния мрак и така източникът на храна за хората и животните ще бъде силно засегнат, ако не и унищожен.