— Това твърдение доказва — отвръща пашата, — че философите не говорят само глупости, противно на общото мнение.
— Че за кого важи това общо мнение? — пита Верду.
— За мен — отговаря Мирмон.
Колко е непредпазлив Мирмон! Какво говори? Един път ще си отвори устата!
— Нещастни математико — провиква се Верду, — ти току-що обиди Минерва, богинята на мъдростта. Ще отмъстя за нея, заклевам се!
— И аз се заклевам! — казва китайката и поглежда яростно Мирмон. След това му показва отдалеч пръстите си с изкуствени и остри като игли нокти и добавя: — Ще паднеш ти в ръцете ни ужасни!
— Но това е александрин — казва капитанът.
— Расин, „Сънят на Атали“ — отговаря Верду.
Пашата се усмихва:
— Това е хубавото с питомците на Националната административна школа! Нямат грешка в цитатите!
— Не ревнувайте, капитане! — отвръща му Верду. — Културата е за всички.
— Чувате ли го тоя сополанко! — възкликва пашата.
Но той в никакъв случай не се обижда. Дързостите на Верду са обредни и следователно позволени. Ако той престане да ни ги поднася, нещо ще липсва на борда.
— Но какво виждам? — продължава капитанът. — Между нас има дама, а е седнала в края на масата! Док, ще бъдете ли така любезен да й отстъпите мястото си от дясната ми страна?
— С удоволствие.
Ставаме едновременно с китайката и тя прави поклони на ляво и на дясно със сключени под брадичката ръце.
— Поднасям ви моите скромни благодарности и съм поласкана от вниманието на капитана на голямата подводна джонка.
Тя продължава да раздава поклони и сяда от дясната страна на капитана.
— Архаичната нотка е преувеличена! — казва помощник-капитанът. — Китайците също имат подводници.
Шегите се сипят непрекъснато и Вердьоле играе отлично ролята си. А всички ние обсипваме китайката с комплименти и с любезно внимание. Но дали се отдаваме сериозно на играта? Или тя ни увлича? Имам чувството, че не сме съвсем безучастни в цялата тази комедия — нито аз, нито останалите. Въпреки смеховете и закачките очите ни не се откъсват от китайката до такава степен, че въпреки въодушевлението си Вердьоле ми изглежда на моменти леко притеснен. Той обаче бързо се съвзема и се справя професионално с ролята си на съблазнителка. Превъзходен е в нея. Нито е двусмислен, нито карикатурен. И всички сме му признателни, че играе така добре, толкова тънко, без да преминава границата и без да разруши илюзията, която тази вечер — с появата на този женски образ — ни възвръща вкуса към живота.
Шеста глава
Два-три дни след вечерята на китайката кълката ми разказа за плановете си и имах сериозно спречкване с Льогийу заради пека.
Искам тук да отбележа, че „кълка“ означава едновременно три неща: 1) помещението, където се приготвят ястията; 2) готвача, заместника му и пека; 3) само готвача. Тук ще стане дума за готвача, тъй като плановете за бъдещето никога не са колективни.
Тетатюи рядко има възможност да води дълги разговори, защото от шест и половина сутринта до осем и половина вечерта заедно с помощника си Жегу е най-заетият човек на борда. И все пак той може да си позволи да поспи след 2 часа следобед, а и нощите му са свободни.
— Много съм доволен, че нощем не работя, много обичам да си поспивам — казва Тетатюи.
Дойде при мен заради едно дребно разтягане на дясното рамо и след прегледа седи опрян на операционната маса, гледа ме и въздиша дълбоко. Той е дребен, набит и як, с широко лице и големи очи. Предполагам, че големината на очите зависи от количеството слънце, което трябва да поемат. А Тетатюи, който е роден на остров Рикитеа от архипелага Гамбие, не може да се оплаче от липсата на широки и светли хоризонти.
Той въздъхва отново:
— На трийсет и три години станах, още три и напускам флота.
— Вече мечтаете за оставка, така ли, Тетатюи?
— Мечтая си преди всичко за почивка. Разбирате ли, докторе, французите във Франция мислят само за работа. Работа, работа! Откачени хора!
— Маамаа…
— Не, докторе, маамаа е на таитянски. А в Гамбие викат на лудите поковеливели.
— Повечето готвачи от флота отварят собствени ресторанти, когато излязат в оставка.
— А, без мен! — възкликва Тетатюи. — Когато се уволня, няма да пипна тенджера в къщи! Жена ми да готви!
— Тя обича ли да готви?
— Ще не ще, ще готви!
— А няма ли да ви е скучно в Рикитеа, когато напуснете?