— Елате, ще ви отворя. Още ли печете по двеста франзели на ден?
— Вече не, докторе. Консумацията намаля. Сега пека по сто и четирийсет, а към края на рейса ще са само сто. Момчетата вече си мислят какво ще кажат жените им, като ги видят.
Отварям лавката, давам на пека ножчетата за бръснене, прибирам му парите, затварям и след тази незначителна търговска сделка се връщам в стаята си без нищо да подозирам. Но на другия ден ще си имам неприятности.
И нощта не беше добра, въпреки че заспах лесно. Както пише Марсел Пруст: „Една жена се ражда в съня ми от неудобното положение на бедрото ми.“ Въпреки тясната койка усещането би било прекрасно, ако самата му осезателност не ме бе събудила и захвърлила на пясъчния бряг, ядосан и измамен като нещастен рак, изхвърлен от вълните по гръб с шаващи във въздуха ненужни щипци.
Заспивам отново и се озовавам в Прага, където в предишния кошмар загубих куфара си. Този път сънят започва по-обещаващо. Разположил съм се удобно пред една масичка в хола на хотел „Алкрон“ и пия чай. На съседната маса седят четири хубави млади жени, които чешките шегаджии наричат „госпожици Тузекс“ по името на валутните магазини… „Тузекс“ се наричат държавните магазини, където се продава — предимно на чуждестранните туристи срещу тяхната безценна валута — прочутият бохемски кристал. Не е трудно да се отгатне какво продават също за валута госпожиците Тузекс в такъв голям хотел, посещаван от западни бизнесмени. Да не повярва човек, като види изисканите им маниери и тоалети, тихия говор, дискретния грим, премерения жест, скромните погледи и типично чешката им красота.
Драга читателко, какво ли ще си помислите за мен, ако си призная, че както бях тъжен и самотен, се поддадох на изкушението. Но не забравяйте, че това е само сън. Ставам от масата, подрънквам с ключовете от стаята си и се насочвам към госпожиците Тузекс, като запитвам най-очарователната от трите как се казва:
— София — отговаря ми тя с тих и нежен глас.
Показвам й номера на стаята си, изписан върху ключа, и се отдалечавам с разтуптяно сърце. Естествено тя не тръгва след мен. Колко пъти, наведен над чашата чай, съм наблюдавал скришом този изключителен по своята дискретност ритуал.
След петнайсет минути някой драска по вратата ми. Отварям. Тя е, красавицата, с полусведени клепачи над хубавите зелени очи и с леко наведена глава, с тежка, дълга, черна коса, събрана на кок както у романтичните героини. Носи тясна рокля от бял сатен с избродирана на гърдите голяма златна птица. Никакви украшения, само едно кръстче на тънка верижка проблясва на шията й в полумрака. Напомня младо девойче на своя първи бал. Вратата е затворена и заключена, но тъй като тя мълчи и не мръдва, аз не без стеснение се осмелявам след време да протегна ръка, за да я съблека. Тя не се съпротивлява, стои, свела поглед, едва-едва засмяна с ъгълчето на устните и усмивката й поразително напомня за лукавия и мил ангел от входа на Реймската катедрала. Това е единственият усмихнат откровено женски ангел в християнския свят.
Отвеждам я до леглото и я оставям да легне. Тя се сгушва бързо под завивките и виждам само разпуснатите й дълги черни коси. Треперещ от нетърпение, се обръщам, за да се съблека, и когато дръпвам завивките, виждам в леглото скелет с перука върху ужасния си череп.
Ужасът ми отстъпва пред безумен гняв. Вдигам слушалката и с разярен тон търся администрацията. След това се обличам. На вратата се чука. Отварям и виждам двама господа в черно, които ме гледат строго и подозрително:
— Господа — обръщам се аз към тях, — това е скандално! Мислех, че „Алкрон“ е първокласно заведение. А тук си позволяват с туристите зловещи шеги! Настоявам да се проучи случаят и виновникът за този отвратителен фарс да бъде наказан! В леглото си намерих женски скелет!
— Господин докторе — обръща се към мен по-високият от двамата с такъв тон, сякаш ме е хванал на местопрестъплението, — откъде знаете, че скелетът е женски?
— Нищо не знам! Да не мислите, че съм го разглеждал? — отговарям раздразнен аз. — И това няма никакво значение! Все ми е едно дали е мъжки или женски, фактът е, че в леглото ми има скелет и някой го е поставил там.
— Господин докторе — казва вторият от облечените в черно господа. Той е риж, с пъстри очи. — „Алкрон“ е първокласен хотел. И дали този скелет, мъжки или женски, сам е влязъл в леглото ви, или вие сте го довели, няма никакво значение. Надяваме се, че сте се държали благоприлично с него — това е важно както за вашата репутация, така и за репутацията на хотела.
— Какво значи благоприлично държание със скелет? — крещя аз от гняв. — Аз не съм го пипнал! Веднага щом го видях в леглото си, се облякох и ви извиках!