За подготовката на „купона“ е мислено още преди отплаването от Ил Лонг, защото нито музикалните инструменти, нито аксесоарите, нито костюмите могат да се импровизират. Видях невероятни женски рокли, артистично изработени от найлонови торби за боклук.
И аз участвах в празника по настоятелната молба на Вердьоле. Той, Верду, стопанинът и аз изпяхме и изтанцувахме един номер, облечени като таитянки, който за мое щастие беше много кратък, но затова пък бурно аплодиран. Бяхме взели на мушка дебелия Бишон, когото възхвалявахме с една къса песничка, изпълнена с най-нежен шепнещ глас между два леки грациозни подскока:
Въпросният Бишон, наричан заради огромните си размери Шишкавеца, беше преоблечен като един от прочутите любимци на Анри III, с плисирана яка и панталони буфан. В паметта ми са останали простичките и непрекъснато повтарящи се думи на песента „Малкият земен червей“, която той изпълни.
Припевът може да се повтаря, както и стана, така че и най-несъобразителните да схванат тънкия неприличен намек в песента. Нямам нищо против него, но при все това съжалявам, че и тук тираничната рима (от която още Верлен се оплакваше) влияе грубо върху темата, пращайки земния червей из облаците.
А Льогийу от своя страна пожъна изключителен успех с „Причини ми болка, Джони!“40. И докато пееше, Морван се преструваше, че го шиба с камшик, за да задоволи мазохистичната му страст. Възможно е нестихващите аплодисменти след този парадоксален номер да не са били съвсем невинни, тъй като Льогийу е известен на борда със своя доста властен характер.
Но това е вече история. Останаха само споменът за „купона“ и няколко филма, които ще се проявят на сушата. Изпитах същото чувство, както някога след края на театралните представления в гимназията, които давахме в училищната зала с лоша акустика. Толкова труд за една-едничка вечер! А на сутринта дните пак започват своя еднообразен ход. Естествено имаме утехата, че сме оставили зад гърба си половината от рейса! Но аз знам — а и как да се съмнявам, след като по-старите моряци от мен ми го повтарят непрекъснато, — че втората половина е по-трудна.
Горкият Ломбар продължава да си почива в изолационното, ако може да се нарече почивка лежането върху дюшек с дъска под него. Тъй като не чете, единственото му развлечение е видеото и Льогийу непрекъснато му носи нови касети. Не може да се оплаче, че е изоставен. Два пъти на ден минавам да го видя. Льогийу често си говори с него. Морван му прави мълчаливо компания. А момчетата от неговата каюта — все мичмани — поред идват на свиждане.
Обикновено вечер, след като се нахраня, се заемам с книжата. Точно тогава идва Льогийу да си поговорим, тъй като знае, че няма да ми пречи.
— Докторе, знаете ли, че някои от старшините си пускат порнофилми?
— Не знаех, но щом е така, както би казал Дьо Гол, не се учудвам. Капитанът знае ли?
— И ние това се питаме.
— А стопанинът?
— Според мен не иска да знае. Но е по-скоро против. Цитира думите на адмирал Дьониц.
— На адмирал Дьониц ли? Командирът на немския подводен флот през войната?
— Да, той казва: „По-добре да не се показва отрупана с храна маса на хора, които няма да седнат на нея.“ Вие как мислите?
— Е, максими колкото щеш! — отговарям аз. — Винаги ще се намери някоя, точно обратна на предишната. Ето например една такава: „На лисицата винаги й е приятно да види някоя кокошка, дори и да не може да я хване.“
— Не можах да разбера вие за ли сте или против порнофилмите?
— Против съм — казвам аз — или най-малкото против съм онези два-три, които съм гледал, защото са технически, скучни, без чувства, без хумор и без човечност. И освен това представят жената по много унизителен начин.
— Ако бяхте капитан, щяхте ли да ги забраните?
— Не — отговарям аз, — мисля, че не.
— Защо? — пита той учуден.
— Защото не се знае кое ще причини повече беда: гледането на един порнофилм или забраната да се гледа.
39
Пародия на известна песничка от популярното предаване на Френската телевизия „Кокорико бой“ (1985–1986 г.). — Б.пр.