Целият мокър, слизам с няколко стъпала надолу при двама офицери, скрити в металната кухина (кънтяща от разбиващите се вълни), които с наслада дърпат за последен път от цигарите.
— Докторе — казва единият (защото естествено всички вече са разбрали какъв съм), — само като ви погледне човек, и разбира, че поне няколко „кита“ са ви праснали по носа („кит“ означава силна вълна). Това е първото ви кръщение като подводничар. А второто ще бъде по средата на рейса.
— Но аз вече съм плавал на малка подводница.
— Сравнение не може да става. Ние сме на АРПЛ!
Те се смеят и ме гледат приятелски, снизходителни и добродушни. И когато отварям капака на люка, за да сляза долу, някой се провиква:
— Докторе, да не забравите да го затворите след себе си! Рано е да пускаме вода вътре!
Но с това не се свършват мъките ми, защото долу, на стълбата, трима млади офицери (които без съмнение Жакие е събрал) ме наобикалят весело и ми поднасят въображаем микрофон, като че ли ме интервюират за телевизията. Включвам се веднага в играта.
— Вашите първи впечатления, докторе?
— Много е мокро и солено!
— Докторе, знаете ли защо е толкова мокро?
— Да, господине! Подводницата е нещо, което плува под водата, а не отгоре. Така че нормално е да се понагълтаме.
Общо веселие:
— Страхотен е докторът!
— Няма грешка!
— Как го рече само!
— И един последен въпрос: вие сте плавали по море, защо избрахте точно подводница?
Съобразявам бързо. Ако им разкрия истинската причина, която читателят знае, провалът ми ще бъде пълен. Заявявам с важен вид:
— Господа, ще ви призная нещо: не мога да плувам. А подводницата е единственият съд, където човек не може да падне зад борда.
Веселието достига своя връх и аз се възползвам, за да се измъкна, да се прибера в стаята си и да захвърля мокрото кепе и мушамата. Напук на неписания закон (ако той изобщо съществува) затварям вратата и се изтягам на койката.
Трябва да съм спал доста дълго и когато се събуждам, подводницата се люлее силно. Не ми е особено добре, но пък и не ми се повдига. Отварям широко уста на няколко пъти, за да изравня налягането в ушите. Поддържам духа си, доверявайки се на Нотамина9. И понеже състоянието ми не се подобрява, търся от моя лечебен арсенал въображаем спасител.
Както биха казали философите, необходимо е „съучастничество от мен за мен си“. Затова почвам лицемерно да се питам каква е причината островите винаги да ме очароват. И понеже вече съм си задавал този въпрос, не ми е трудно да си отговоря: островът е нещо затворено, отвред защитено с вода от нашественици. На всичко отгоре пустинен, макар учудващо добре снабден с храна и вода — това ми позволява да изживея идилия без съперници, единствен мъж за една жена.
Ето че си дойдохме на думата! С риск да ви разочаровам ще кажа, че не е възможно тази жена да бъде Софи. Като махнем това, че отношенията ми с нея не са стигнали такава интимност, фантазмите ми, ако се насочат към нея, бързо биха се разпръснали, за да отстъпят пред една неутешима действителност: несигурността на връзката ми с нея.
За да е спасително и да изпълнява своята роля на психологическо хапче, мечтанието трябва да е насочено извън реалното. Затова жената, която изниква пред очите ми, е непозната, чертите и тялото й са оформени по мой вкус и е напълно покорна на своя създател. Не бива обаче да се бърза. Един фантастичен образ изисква бавни и внимателни действия. И когато се разпилее, след като ви е омаял, не се опитвайте да го възкресите. Поне не същия ден.
Този път се разсейва, преди да е стигнал до края си — моята сирена за жалост се изпарява тъкмо когато се къпехме двамата в лазурните води на лагуната. Просто подводницата изведнъж престана да се клати.
Липсата на движение ме разтърсва, ако мога така да се изразя. Лежа на тясната койка и всички светлини са запалени. Ставам, за да наплискам лицето си с вода и да се освежа, когато стъпвам с крак на паркета, едва не падам — толкова е наклонен. Странно, на АРПЛ казват „паркет“, а не под, въпреки че този паркет е от стомана. Хващам се за леглото и чак сега, когато поглеждам койката, разбирам, че ме е събудила не само неподвижността на подводницата, но и това, че главата ми е била по-ниско от краката, докато съм спял.