Докато си припомням тази случка, откъм „Веселата улица“ се носят шумове, викове и смях. Открехвам вратата много предпазливо — тъй като това е може би само хитрост, за да ме подмамят извън стаята, и надничам навън. Двамата курсанти, Анжел, Калонек и Сент-Енян се обстрелват с водни пищовчета, които Вердьоле е донесъл на борда заедно с други подобни хитроумни играчки. Предпазливостта ми е възнаградена. От само себе си се разбира, че ако се бях показал, двата лагера щяха веднага да се съюзят и да насочат стрелбата си към моя милост.
Драга читателко, колебая се дали да ви разкажа един от най-разхайтените номера на курсантите, тъй като се страхувам, че ще затвърдя у вас съвсем справедливото убеждение, че когато останат сами, мъжете се превръщат в деца. Но трябва да кажа в защита на курсантите, че животът на подводницата не се отличава много от училищните интернати и тук вървят същите стари шеги.
Заедно с другите играчки Вердьоле е донесъл на борда две гумени помпички, свързани с дълъг маркуч. Едната помпичка — плоска, защото в нея няма въздух — се поставя под нечия чиния и се скрива под покривката, а с другата се помпа. Така чинията започва да подскача. Смешно е, защото човекът, пред когото е поставена чинията, неизменно се стряска.
Но вие много ще подцените въображението на нашите двама курсанти, ако си помислите, че те ще се задоволят с такава плоска шега. Съставен бе цял сценарий, за да се подсили ефектът. Въвлякоха и мен и единственото изменение, което успях да внеса, бе, че ги убедих вместо Бекер да изберат за жертва Мирмон, понеже не е вярващ и едва ли би се обидил така, както благочестивият любител на бродерията.
Настъпва тържествената вечеря и с мълчаливото съучастничество на Вилхелм помпичката е пъхната под чинията на Мирмон, а другата е закрита от покривката пред Верду, който сяда с най-смирено изражение.
Всички са вече на масата и в промеждутъка между предястието и основното ядене в настъпилата тишина двамата курсанти започват поредната безобидна наглед комедия, която сме чували повече от сто пъти от началото на рейса:
— Верду, какво ще правиш тази вечер?
— Мисля да се разходя по Шан з’Елизе. Може да ида и на кино. Ще дойдеш ли с мен?
— Съжалявам, но имам среща в ресторант „Фукетс“.
— Абе зарежи тая среща!
— О, няма начин! Да знаеш с какво гадже имам среща!
— Тогава ще ме запознаеш!
— В никакъв случай! Съперниците — далеч от трона.
— Кажи поне каква е!
— О! — започва Вердьоле сладострастно. — Висока, стройна, с черни коси и зелени очи. Гърдите й са като нарове от градината на аллаха. Бедрата й са гъвкави, стегнати, без грешка. А ако полюшне пред теб малкото си дупе, направо ще ти потекат лигите.
В този момент ръката на Верду изчезна под покривката, чинията на Мирмон започна яростно да подскача и когато всички погледи се насочват към нея, Калонек се провиква възмутено:
— Много те моля, Мирмон! Въздържай се, ако обичаш!
Мирмон се изчервява, всички прихват и аз с облекчение забелязвам, че капитанът също се смее. Страхувах се, че шегата ще му се види прекалено солена.
— Никога не съм виждал такива идиоти! — извиква вбесен Мирмон, измъква помпичката изпод покривката и я хвърля в чинията на Верду.
Горкият — бърка, защото Верду това и чака. Взема помпичката, разглежда я внимателно и казва със съжаление в гласа:
— Какво — протеза! Нещастнико, на твоята възраст вече с протеза? Значи тези подскоци не са били истински…
— Ама че гадост! — казва Вердьоле.
Смеховете се усилват и Мирмон, вече съвсем смутен, отказва като отговорник на мокрия бюфет да отпусне бутилка шампанско глоба за своето „непристойно поведение“ или още по-лошо — за измама, както настояват двамата курсанти.
Верду и Вердьоле естествено неслучайно „еротизираха“ една класическа шега, сама по себе си от най-безобидните. Вечерта в леглото пред очите ми продължават да се въртят подробности от тази празнична вечеря. Светлината е угасена, но не мога да затворя очи. Не че сънят бяга от мен, аз го гоня от себе си.
На подводницата няма жени. Но, от друга страна, те са навред: във филмите, прожектирани в бюфета; в касетите, които моряците слушат след вахта, излегнати на койките със слушалки на ушите; в изтърканите от прелистване комикси; в романите, предавани от моряк на моряк с указание за най-интересните страници; в картичките с разголени хубавици, налепени по вратите или по-дискретно — на пултовете и бордовите табла; в маскирането с женски дрехи на „купона“; в разговорите между момчетата и ергенските хвалби и най-сетне — в съзнанието на целомъдрените и мълчаливите след края на вахтата й напрегнатото бдене около машините.