Льогийу има право: Лонжрон се изразява добре. Това „продължаване“ е цяла находка.
— С ръка ли продължавате ерекцията си?
— Да.
— До оргазъм ли?
— Да.
Първото „да“ е тихо, второто е почти като въздишка.
— И къде е проблемът? — питам аз.
Лонжрон ме гледа. Моята безучастност явно му се струва почти скандална:
— Как къде е проблемът? Проблемът е, че се чувствам виновен.
— Защо? — веднага питам аз.
— Как защо? — отново преглъща той.
— Вижте, Лонжрон, не повтаряйте непрекъснато въпросите ми. Отговорете.
— Да, докторе. Извинете.
— Няма какво да се извинявате. Обяснете ми по-добре защо се усещате виновен.
— Ами, докторе, онанизмът е перверзно сексуално поведение.
— Католик ли сте?
— Не, докторе.
— Добре, кажете ми честно откъде прочетохте този прекрасен израз.
— В медицинската енциклопедия.
— Съжалявам, че там е написано такова нещо. То е напълно безсмислено за един лекар. Дори звучи идиотски. Медицинската енциклопедия сигурно е причинила зло на доста хора с тази идиотска фраза. Вас например ви е накарала да изпитвате чувство за вина. Женен ли сте, Лонжрон?
— Да.
— И когато се върнете от рейса, се страхувате, че няма да успеете да обладаете жена си, така ли?
— Да, така, така е… Когато се замисля за това, нощем се стряскам целият в студена пот. Голяма паника ме гони.
— И имате угризения?
— Да.
— По отношение на жена си също, нали?
— Да.
— Защо?
— Защото мастурбацията според мен ме унижава в нейните очи.
— Унижава ви, защото в главата ви е влязло, че това е „перверзно сексуално поведение“.
— А не е ли вярно?
— Глупости. Знаете ли какво е перверзия, Лонжрон? Това е вкусът към злото. Да не мислите, че юношите, самотните хора, затворниците и изобщо мъжете, лишени от жена, мастурбират от вкус към злото? Правят го, за да задоволят една необходимост. И толкоз.
— Много ще ми олекне, ако можех и аз да мисля така, докторе.
— Ами мислете. Какво ви пречи? Енциклопедията ли? Тя по-добър лекар ли ви се струва от мен? На колко сте години, Лонжрон?
— На трийсет и една.
— И мислите, че човек става импотентен на трийсет и една година просто така, от днес за утре?
— Е, добре де, как човек става импотентен?
— Има физически данни: диабет, болести на кръвоносната система, алкохолизъм, наркомания. Да имате нещо такова?
— Като че ли не.
— Има и психически причини, които водят до временна импотентност. Например дълбоко любовно разочарование.
— А не, няма такова нещо! Нито веднъж не съм оставал без фамилиграма! — пали се Лонжрон. — Нито веднъж!
— Чудесно, Лонжрон! Можете да спите съвсем спокойно. Не сте импотентен. Ще видите, че всичко ще е наред, когато се приберете у дома.
— Ами ако имам диабет, докторе?
Засмивам се:
— Вие наистина сте се уплашили, а и въображението ви работи. Слушайте, Лонжрон, ако бяхте болен от диабет, щяха да го открият на сушата преди рейса.
— Да, но болестта би могла да се развие от последния преглед. Това беше преди шест месеца.
— Добре. Ще помоля Льогийу да ви направи кръвна картина и изследване на урината, за да се успокоите.
— Благодаря, докторе.
Доволен е. Шаманът ще му вземе малко кръв и малко урина. Той е успокоен още преди да са се получили отрицателните резултати. Ще му дам и най-обикновено лекарство за подсилване: това е друга магия. А най-вече настойчиво, властно ще му повтарям, че му няма нищо, абсолютно нищо.
— Докторе — казва той.
— Да, Лонжрон.
— Извинявайте, но искам това да си остане между нас.
— Разбира се, нали знаете, че има лекарска тайна. Никой извън лазарета няма да узнае.
— И Льогийу, нали?
— Лекарската тайна важи и за него.
Когато след обяда оставам сам с Льогийу, му споменавам бегло за тревогите на Лонжрон, защото не искам с него да се правя на тайнствен. Той ме слуша, без да си позволява някаква забележка, и когато стигам до твърдението на медицинската енциклопедия, че онанизмът е „перверзно сексуално поведение“, зяпва. И ми дава много добър съвет.
— Струва ми се, докторе, че няма да е зле да изнесете една лекция по тези въпроси в бюфета. По всяка вероятност Лонжрон не е единствен случай.
Намръщвам се:
— Така изведнъж да говоря за импотентността? Няма ли да е малко неделикатно? И то само няколко дена преди пристигането?
— Да, разбира се. Но можете да обявите, че ще говорите за венерическите болести и в такъв по-общ план ще се спрете на секса и внушенията за импотентност.
Още на другия ден с разрешение на пашата изнасям лекцията си, която минава при голям успех. Момчетата, които присъствуваха, после разказваха — надявам се точно — какво съм говорил на онези, които дежуряха.