И така решихме проблема с добро настроение и със скъпи на сърцето исторически примери. Разминахме се на косъм с едно миниатюрно Ватерлоо. Ще ядем хляб до края на рейса!
Два-три дни преди пристигането ни в Брест съм пак на чай с пашата в каюткомпанията.
— Според вас успешен ли беше този рейс, капитане?
— Досега да — отговаря ми той без ни най-малка усмивка. — Но окончателен отговор мога да ви дам едва когато сме на кея в Ил Лонг.
Суеверен като всички моряци, при тези думи той протяга ръка и чуква скришом по дървената библиотека. Отпъждайки по този начин някаква случайност или злополука, която моят непредпазлив въпрос би могъл да призове или — кой знае — дори да предизвика, той се усмихва под мустак и сините му очи ме поглеждат приятелски и дори малко лукаво.
— Имате ли други въпроси, док?
— Имам още много въпроси, капитане, но ако желаете, мога да ги преглътна.
— И ще се задавите. По-добре питайте, док!
— Какво означава успешен рейс?
— Успешен рейс е този, при който не се случва нищо и в края на отчета си мога да напиша: „По мое мнение не бях засечен!“
— И все пак на подводницата се случиха разни неща през тези девет седмици.
— Вярно е. Имаше някои повреди, които поправихме — усмихва се капитанът. — Вие също ремонтирахте Бруар, Роклор, Лангоне и други…
— Благодаря ви, капитане.
Тишина. Той пие благоговейно чая си на малки глътки.
— Както ви е известно, трябва да извличаме поука от произшествията. Впрочем вие вече го направихте.
Гледам го недоумяващо.
— Какво съм направил, капитане? Нищо не съм направил!
— Скромничите, докторе. Сигурен съм, че имате някои предложения. Дори бих се учудил, ако човек с такъв енергичен и практичен ум не ми представи кратки писмени бележки.
— О, капитане — засмивам се аз, — вие ме вземате за доносник! Това така или иначе ще бъдат съвсем скромни предложения.
— Това не означава безсмислени. Хайде, док, слушам ви.
— Добре тогава! Първо: необходимо е да се заменят режещите пластинки на пружините. Второ: има помощник-готвач, а няма помощник-пек. Според мен, освен че пекът работи нощем, работата му е много и е сам. Ако се случи с него злополука, подводницата остава без хляб. Трето: извинете ме, капитане, но няма да формулирам в писмена форма третата си забележка, защото ще си навлека омразата на всички подводничари.
— Кажете я устно.
— Не, не, капитане, дори и вие няма да останете доволен, ако чуете такова нещо.
— Док, предупреждавам ви, че ако продължите да упорствате, ще напиша в характеристиката ви: „Не се доверява на своя капитан.“
Той се засмива, смея се и аз. Впрочем, ако не исках да говоря за моето трето предложение, нямаше защо да го споменавам: така попаднах в собствената си клопка.
— Добре, капитане. Става дума за фамилиграмите.
— Е?
— Неудобно ми е аз да критикувам тази практика, тъй като за девет седмици получих само една фамилиграма, а и защото тази сама по себе си хуманна традиция прави чест на флота. Но според мен тя е източник колкото на добро, толкова и на зло. Може би повече зло.
— Ще се учудите сигурно — отговаря капитанът сериозно, — но така мисли и помощник-капитанът. Аз не съм на същото мнение, но разбирам съображенията ви…
Той не довършва и след малко аз го допълвам:
— Вие смятате, че не е възможно да се обърнете към по-висша инстанция с молба да се отмени нещо, което вече е въведено?
— Да, има такова нещо.
И неочаквано ме пита:
— Кажете ми с една дума какво е вашето лично впечатление от рейса?
— Превъзходно. Но ако ми позволите още една дума — беше изтощително.
— Не изглеждате изтощен.
Защото съм свръхвъзбуден. Не мога да си намеря място. Не мога да повярвам, че след няколко часа ще бъдем на чист въздух. Колко е хубав този израз „чист въздух“. А звучи толкова банално.
— Защо пък? — възкликва капитанът.
Замълчаваме отново, но това не ни притеснява. И така ни е добре. Това, което изпитвам към пашата, е много повече от симпатия. Като офицер той е истински професионалист, безкрайно отдаден на професията си и с много силно чувство за отговорност. Но и като човек е привлекателен: изтънчен, образован, с чувство за хумор, смел и скромен. Умело ръководи хората и в същото време ги обича. Хем дружелюбен, хем властен, топъл и въздържан.
За последната вечер курсантите са измолили една бутилка шампанско от Мирмон и ме канят да пийнем по чаша в каюткомпанията. Никак не обичам шампанско, но нима мога да отсъствам от последния малък празник на подводницата? Освен Верду и Вердьоле тук са и останалите веселяци: Анжел, Калонек и Сент-Енян, но те остават малко с нас, защото са на вахта. Верду също. Остана половин бутилка. Вахтените само помирисаха чашите си: трезвостта по време на дежурство е неписан закон на борда.