Маквей спря, пресегна се и изключи едната лампа.
— Той е търсил вас, доктор Озбърн. Не госпожица Монере. Но разбира се, след като го видя тази вечер, тя също ще влезе в списъка.
С глухо щракане изгасна и втората лампа. Озбърн чу как Маквей се задава към него през сенките.
— Честно казано, доктор Озбърн, положението ви става адски напечено. Аз ви преследвам. Парижката полиция ви преследва. И високият също. Ако ви спипа полицията, можете спокойно да се обзаложите, че високият ще намери начин да ви очисти в затвора. А след това ще се заеме с госпожица Монере. Не веднага, защото известно време ще я охраняват. Но някой ден в магазина, в метрото, във фризьорския салон или в болничното кафене в три часа през нощта… — Маквей се приближаваше. Когато достигна точно под Озбърн, той спря и се обърна към мрачното мазе. — Никой не знае, че съм тук. Никой, освен нас двамата. Ако поговорим, може би ще открия начин да ви помогна. Как ви се струва, а? Помислете.
Отново настана тишина. Озбърн затаи дъх, защото разбираше, че Маквей се вслушва напрегнато. Минаха цели четирийсет секунди, докато го чу да тръгва по скърцащото стълбище, после пак да спира.
— Отседнал съм в един евтин хотел, „Старият Париж“ на улица Жи льо Кьор. Стаите са малки, но не им липсва мухлясал френски чар. Оставете ми вест къде да се срещнем. Няма да доведа никого. Ще бъдем само аз и вие. Ако ви е страх, не използвайте името си. Просто кажете, че се обажда Томи Ласорда. И оставете място и час.
Маквей изкачи останалите стъпала и изчезна. Озбърн чу как задната врата се отвори и пак се затвори. После го обгърна тишина.
62.
Казваха се Ерик и Едуард. Джоана никога не бе виждала тъй съвършени мъже. На двайсет и четири години двамата изглеждаха безупречни образци на силната половина от човешкия род. Бяха еднакви на ръст и тегло: сто седемдесет и осем сантиметра, седемдесет и три килограма.
За пръв път ги видя рано следобед, докато работеше с Елтон Либаргер в плиткия край на басейна в гимнастическия салон. Басейнът беше с олимпийски размери — петдесет на двайсет и пет метра. Ерик и Едуард плуваха бътерфлай по часовник. Джоана бе виждала този стил и преди, но само за кратко, защото малцина издържаха натоварването. В единия край на басейна автоматичен часовник отчиташе времето и дистанцията.
Когато Джоана и Либаргер влязоха във водата, младежите вече бяха минали по осем дължини в двете посоки, тоест по осемстотин метра. Когато привършиха процедурите, двамата все още плуваха бътерфлай рамо до рамо. Циферблатът показваше 62 — повече от шест километра. Шест километра бътерфлай без почивка? Изглеждаше невероятно, дори невъзможно. Но нямаше никакво съмнение, защото го бе видяла със собствените си очи.
Час по-късно, докато един слуга отвеждаше Либаргер на говорна терапия, Ерик и Едуард излязоха от басейна. Готвеха се за бягане през гората, когато Фон Холден ги запозна с Джоана.
— Племенниците на господин Либаргер — обясни той с усмивка. — Бяха студенти в източногерманския Институт по физкултура, докато се разчу, че ще го закриват. Затова се прибраха.
Двамата бяха крайно любезни. Изрекоха в един глас: „Здравейте, много ми е приятно“, после хукнаха към гората.
Джоана запита дали не тренират за Олимпийските игри и Фон Холден отново се усмихна.
— Не. Никакви игри. Политика! Господин Либаргер ги насочва натам още от детството, когато почина баща им. Смяташе, че един ден Германия ще се обедини. И се оказа прав.
— Германия ли? Мислех, че е швейцарец.
— Германец. Роден е в индустриалния град Есен.
Точно в седем вечерта роднини и гости заеха местата си в празничната столова на имението, за което Джоана вече бе узнала, че се нарича „Анлегеплац“. На немски това означаваше нещо като „отправна точка“ — намек, че човек може да го напусне, но рано или късно ще се завърне.
Когато се завърна в стаята след напрегнатата работа с Либаргер, Джоана откри официална вечерна рокля, изработена безупречно само по нейни снимки от знаменитата моделиерка Ута Баур, с която я бяха запознали снощи на яхтата. Както разбра по-късно, Ута Баур също гостуваше в Анлегеплац. Роклята беше дълга, плътно прилепнала по тялото; вместо да прикрива пищната й фигура, тя подчертаваше и изтъкваше формите по най-изгоден начин. Предвидена да се носи без бельо, чиито очертания биха нарушили чистотата на линията, дрехата беше преднамерено дръзка и елегантно еротична.