— Тимоти Ашфорд, бояджия от Южен Клапъм. Ако случайно не знаеш, това е работнически квартал в южната част на Лондон. Живеел сам и работел ден за ден. Няма роднини, освен сестра в Чикаго, но явно не са поддържали оживена връзка. Другия месец ще станат две години откак е изчезнал. Хазайката му уведомила полицията, че вече няколко седмици не го е виждала и не си е платил наема. Вече била намерила нов наемател, но не знаела какво да прави с вещите. Черепът му е пуснат с щека за билярд при сбиване в кръчмата. Имаме късмет, че и той е опердашил един полицай. В архивите има пълни сведения за операцията и металната пластина.
— Значи имате и отпечатъци от пръстите му.
— Абсолютно си прав, Маквей. Имаме отпечатъци. Лошото е, че разполагаме само с главата.
Раздаде се бръмчене и Маквей чу как Нобъл вдига другия телефон.
— Да, Елизабет. — Нобъл помълча, после благодари и отново се върна на телефона. — Обажда се Каду от Лион.
— От „безопасен телефон“ ли?
— Не.
— Йън — тихо каза Маквей. — Само един въпрос. Можеш ли да му вярваш? Безрезервно.
— Да — каза Нобъл.
— Питай го дали се обажда от Интерпол. Ако е така, намери начин да му намекнеш, че трябва да напусне сградата и да позвъни от обществен телефон. Когато се свържете, включи и мен.
Петнайсет минути по-късно телефонът иззвъня и Нобъл бързо вдигна слушалката.
— Ив, на другия телефон е Маквей от Париж. Сега ще го свържа.
— Каду, обажда се Маквей. Лебрюн е в Лондон, прехвърлихме го, за да предотвратим нови атентати.
— Очаквах нещо подобно. Трябва да ви кажа, че лекарите и лионските колеги са доста разтревожени. Още се чудят как е станало. В какво състояние е Лебрюн?
— Ще се оправи. — Маквей помълча. — Каду, слушайте внимателно. В Интерпол има двоен агент. Името му е доктор Хуго Клас.
— Клас? — смаяно възкликна Каду. — Та той е един от най-блестящите ни учени! Същият, който откри отпечатъка на Албърт Мериман върху стъклото от апартамента на Жан Пакар. Защо…
— Не знаем. — Маквей си представи как Каду е сврял масивната си фигура в телефонна кабина нейде в Лион и с разбираема тревога опипва засуканите си мустаци. — Но едно знаем: че чрез вашингтонската централа на Интерпол той е поискал досието на Мериман от полицията в Ню Йорк цели петнайсет часа преди да уведоми Лебрюн за съществуването на отпечатъка. Двайсет и четири часа по-късно Мериман беше мъртъв. Почти веднага след това същото сполетя неговата приятелка в Париж и всички роднини на жена му в Марсилия. Вероятно Клас по някакъв начин е разбрал, че Лебрюн е пристигнал в Лион и е проучил заявката. Затова е побързал да му затвори устата.
— Сега вече ми става ясно.
— Кое? — запита Нобъл.
— Братът на Лебрюн, шефът на вътрешната охрана. Тази сутрин го намериха прострелян в главата. Прилича на самоубийство, но може и да не е.
Маквей мислено изруга. Само това липсваше — в сегашното състояние Лебрюн да узнае за смъртта на брат си.
— Каду, никак не ми се вярва да имате работа със самоубийство. Смъртта на Мериман е свързана с нещо много по-голямо. И ония, които стоят зад цялата работа, вече започват да убиват полицаи.
— Ив, смятам, че ще е най-добре час по-скоро да поставиш Клас под стража — намеси се Нобъл.
— Извинявай, Йън, но не съм съгласен. — Маквей стана и се разтъпка зад бюрото на Лебрюн. — Каду, намерете верен човек. Може би даже от друг град. Клас не подозира, че сме го разкрили. Подслушвайте домашния му телефон и го дръжте под наблюдение. Установете кого посещава, с кого разговаря. После се заемете със смъртта на Антоан. Вижте дали ще успеете да проследите всяка минута от неделната му среща с Лебрюн до момента, в който е застрелян. Не знаем на чия страна е бил. И накрая много предпазливо проверете с кого се е свързал Клас във Вашингтон, за да поиска досието на Мериман от Ню Йорк.
— Разбирам — каза Каду.
— Капитане… пазете се — предупреди го Маквей.
— Ще се пазя. Merci. Au revoir.
Раздаде се щракане и линията на Каду се прекъсна.
— Кой е този доктор Клас? — запита Нобъл.
— Питаш за нещо извън очевидното? Не знам.
— Ще се свържа с военното разузнаване. Може и сами да открием нещо повече за доктор Клас.
Нобъл прекъсна и Маквей се втренчи в стената, кипнал от ярост, че не открива нито една пукнатина в загадъчните събития. Имаше чувството, че изведнъж е загубил цялото си професионално умение.