— По дяволите! — глухо изпъшка Маквей.
Дявол да го вземе, как не бе съобразил досега? Ключът към събитията не бе нито Мериман, нито Озбърн, а четирите жертви на Мериман преди трийсет години — включително и бащата на Озбърн!
В пристъп на бясна енергия Маквей скочи от леглото.
— От какво си изкарваше хляба баща ви?
— За професията ли питате?
— Аха.
— Ами той… измисляше разни неща — каза Озбърн.
— Какво означава това, по дяволите?
— Доколкото си спомням, той работеше в нещо, което днес бихме нарекли мозъчен тръст за нови технологии. Изобретяваше разни неща, после ги изработваше в прототип. Мисля, че най-често проектираше медицински инструменти.
— Помните ли името на компанията?
— „Майкротаб“. Добре си го спомням, защото изпратиха за погребението грамаден венец. Бяха прикрепили картичка с името на компанията, но не дойде нито един човек — безучастно допълни Озбърн.
Сега Маквей разбра цялата безпределна мъка на Озбърн. Разбра, че той вижда погребението, сякаш е било вчера. Навярно го бе видял и при първата среща с Мериман в кафенето.
— В Бостън ли беше тази компания?
— Не, в Уолтъм, предградие на Бостън.
Маквей взе химикалката и надраска: „Майкротаб“ — Уолтъм, Масачузетс — 1966.
— Имате ли представа как е работил? Сам? Или са майсторили тия неща на групи по четирима-петима?
— Татко работеше сам. Другите също. На служителите им беше забранено да разговарят за работата, дори помежду си. Спомням си как веднъж майка ми го заяде на тая тема. Казваше, че е смешно човек да не може да си поговори с колегата от съседната стая. По-късно предположих, че трябва да е било заради патентите.
— Имате ли представа върху какво работеше, преди да го убият?
Изведнъж Озбърн се усмихна широко.
— Да. Тъкмо беше свършил и го донесе у дома, за да ми покаже. Гордееше се и затова искаше да видя. Макар да съм сигурен, че не е било редно.
— Какво беше?
— Скалпел.
Маквей усети как косъмчетата по тила му настръхват.
— Скалпел?… За хирургия?
— Да.
— Помните ли как изглеждаше? По какво се различаваше от другите скалпели?
— Беше отлян. От специална сплав, която да издържа изключителни температурни колебания и въпреки това да остава хирургически остра. Трябваше да се използва в комбинация с електронна ръка, управлявана от компютър.
Освен настръхналата коса Маквей имаше чувството, че надолу по гръбнака му пълзят ледени кубчета.
— Някой е възнамерявал да оперира при невероятни температури. Чрез някаква компютърна джунджурия, която да работи със скалпела на баща ви, така ли?
— Не знам. Не забравяйте, че по онова време компютрите бяха огромни, заемаха цели зали, тъй че не знам доколко практично би било и дали изобщо е изпробвано.
— Температурите.
— Какви температури?
— Споменахте за изключителни температури. Горещина, студ или и двете едновременно?
— Не знам. Но по онова време вече бяха започнали експерименти с лазерна хирургия, която всъщност представлява превръщане на светлинната енергия в топлина. Тъй че ако са търсили неизследвани области на хирургията, вероятно биха тръгнали в обратната посока.
— Тоест студ.
— Да.
Изведнъж ледените кубчета изчезнаха и Маквей усети как по вените му плъзва гореща вълна. Това бе нещото, което непрестанно го теглеше към Озбърн. Връзката между Озбърн, Мериман и обезглавените трупове.
71.
Берлин, понеделник, 10 октомври
22:15
— Es ist spat, Uta26 — раздразнено каза Конрад Пайпер.
— Извинявайте, хер Пайпер. Но вярвам, че разбирате, нищо не мога да сторя — отвърна Ута Баур. — Сигурна съм, че ще пристигнат всеки момент.
Тя се озърна към доктор Залетл, който продължаваше да мълчи.
Тази вечер двамата бяха пристигнали с личния реактивен самолет на Елтон Либаргер и от летището бяха дошли право тук за последни приготовления преди появата на останалите. При други обстоятелства Ута би започнала още преди половин час. Гости като тези, които се бяха събрали в частната зала на петия етаж на „Галерие Памплемус“ — пететажна галерия за „neue kunst“27 на Курфюрстендам — не бяха свикнали да ги карат да чакат, особено толкова късно вечерта. Но и двамата закъснели не бяха от ония, които някой би дръзнал да оскърби, като си тръгне, без да ги дочака. Особено ако поканата идва от тях.