Хенрик Щайнер, четирийсет и три. Размирник номер едно сред клокочещите профсъюзни борби в нова Германия. Баща на единайсет деца. Широкоплещест, невероятно приятен събеседник. Сякаш излян по калъпа на Лех Валенса. Динамичен и извънредно популярен политически организатор. Разполага с моралната и физическа подкрепа на на неколкостотин хиляди работници от автомобилната и стоманодобивна промишленост в новите източни провинции, водещи борба за икономическо оцеляване. Осъден на осем месеца лишаване от свобода за подтикване на триста шофьори към протестни стачни действия срещу опасните и лошо поддържани магистрали. Само две седмици след излизането му от затвора петстотин полицаи от Потсдам организират под негово ръководство символично спиране на уличното движение, чрез което протестират срещу бюрократичното забавяне на заплатите им с повече от месец.
Хилмар Грунел, петдесет и седем години, главен директор на „ХГС-Байер“ — най-голямото германско издателство за вестници и списания. Бивш посланик в Съединените щати и гръмогласен консерватор, лично упражнява всекидневен контрол над отпечатването и съдържанието на единайсет големи вестника, всичките с подчертано десни позиции.
Рудолф Кес, четирийсет и осем години. Специалист по монетарните проблеми от Института за икономически проучвания в Хайделберг и пръв икономически съветник в правителството на Кол. Единствена кандидатура за представител на Германия в ръководството на новата централна банка на Европейската икономическа общност при нейното откриване на 1 януари 1994. Горещ поддръжник на идеята за единна европейска валута, отлично знае до каква степен германската марка вече е завладяла Европа и смята, че новата единна валута само ще допринесе за укрепване на германската икономическа мощ.
Гертруде Бирман (също гостенка на яхтата в Цюрих), трийсет и девет години. Неомъжена, с две деца. Водеща сила в Зелената партия — радикално левичарско движение, възникнало в началото на 80-те години при опитите да бъдат премахнати от Западна Германия американските ракети „Пършинг“. Силно влияние над германското обществено мнение, изпитващо тревога от всеки опит за по-тясно военно привързване на Германия към западните съюзници.
Раздаде се тихо бръмчене и Ута видя как Залетл вдига телефонната слушалка. Той послуша за миг, после затвори и се обърна към нея.
— Ja.
След секунда вратата се отвори. Фон Холден влезе, бързо огледа залата и се дръпна настрани.
— Hier sind sie28 — обяви Ута на гостите, като същевременно хвърли строг поглед към сервитьорките, които незабавно изчезнаха през страничния изход.
След миг в залата влезе поразително красив и елегантен мъж на седемдесет и пет години.
— Дортмунд ще се забави в Бон. Започваме без него — изрече Ервин Шол на немски, без да се обръща конкретно към някого, после отиде да седне до Щайнер.
Ставаше дума за Густав Дортмунд, председател на централната германска банка „Федерал бундесбанк“.
Фон Холден затвори вратата и пристъпи до масата. Наля чаша минерална вода, подаде я на Шол и пак се отдръпна към изхода.
Шол беше висок и слаб, с късо подстригана побеляла коса, загоряло от слънцето лице и поразително сини очи. Възрастта и богатството само бяха подсилили волевите черти на неговото скулптурно лице с широко чело, аристократичен нос и дълбока трапчинка на брадичката. С маниерите си на военен от старата школа бе завладял всеобщото внимание още от първия миг.
— Започнете, ако обичате — тихо каза той на Ута.
С тази странна смес от грижливо репетирана скромност и абсолютно високомерие Ервин Шол бе типична илюстрация на мита за страната на неограничените възможности: беден германски имигрант успява да изгради огромна издателска империя и се превръща във филантроп, основател на фондации и личен приятел на всички американски президенти от Дуайт Айзенхауер до Бил Клинтън. Както повечето присъстващи, той дължеше богатството и властта си на масите, но бе избрал чрез грижлива манипулация да остане почти напълно неизвестен.
— Bitte29 — изрече Ута в микрофона.
Стаята незабавно притъмня и абстрактната картина върху стената в дъното се раздели на три части, разкривайки плосък телевизионен екран с размери два и половина на три и половина метра.
Мигновено се появи кристално ясна картина. Футболна топка в едър план. Внезапно в кадъра стремително нахлу нечий крак. Камерата рязко разшири ъгъла, обхващайки безупречно поддържаната морава на Анлегеплац и племенниците на Елтон Либаргер, увлечени в закачлива игра. Сетне се завъртя настрани, където стояха Либаргер и Джоана. Ненадейно един от младежите ритна топката към тях и Либаргер с енергичен шут я върна на племенниците си. После погледна Джоана и се усмихна с нескрита гордост. Джоана му отговори със същата победоносна усмивка.