Выбрать главу

Жена, която е била негов личен лекар за дълъг период от време и го е придружила чак до Швейцария, за да продължи грижите си, несъмнено би спечелила доверието и обичта на Либаргер. Той би я познавал по допира, даже по миризмата. И макар че навярно никога не би имал сексуални планове спрямо нея, по време на половия акт можеше да бъде под влияние на силни стимулиращи средства. Напълно възбуден, но без да осъзнава докрай обстоятелствата, той инстинктивно би усетил нещо познато и спокойно би пристъпил към действие.

Именно затова бяха избрали Джоана. Без близки роднини, далече от къщи и не твърде привлекателна, тя щеше да бъде физически и емоционално податлива на прелъстяване. Прелъстяване, чиято единствена цел беше да я подготви за съвкупление с Елтон Либаргер. Залетл хладнокръвно бе пресметнал необходимостта от измама и съобщи за това на Шол, който пък се обърна към своя Leiter der Sicherheit. Чрез личното си участие Фон Холден не само щеше да гарантира спокойствието и безопасността на Либаргер, но и да докаже още веднъж своята преданост към Организацията.

Неоновият часовник над входа на отсрещната дискотека показваше 22:55. Пет минути до единайсет. Бяха тук вече половин час, а Шол продължаваше да мълчи, гледайки като омагьосан тълпите младежи по улицата.

— Масите — тихо изрече той. — Масите.

Фон Холден не бе сигурен дали това е предназначено за него или не.

— Извинете, господине. Не ви чух добре.

Шол завъртя глава и впи поглед в очите на Фон Холден.

— Хер Офен е мъртъв. Какво стана с него?

Значи догадката на Фон Холден бе правилна. От самото начало Шол се тревожеше за провала на Бернхард Офен в Париж, но едва сега бе решил да го обсъди.

— Бих казал, че е допуснал погрешна преценка.

Шол рязко се приведе напред, нареди на шофьора да потегли и продължи разговора едва когато навлязоха в движението.

— Много дълго нямахме никакви проблеми. Чак докато се появи Албърт Мериман. Това, че той и факторите около него бяха елиминирани тъй бързо и ефикасно, доказва само едно: нашата система продължава да работи както трябва. А сега Офен е убит. Неизбежен риск в неговата професия, но и тревожен намек, че системата може да не е толкова ефикасна, колкото предполагахме.

— Хер Офен работеше сам, въз основа на информацията, която му осигуряваха — каза Фон Холден. — Парижкият сектор вече напълно владее положението.

— Офен беше обучен от теб, не от парижкия сектор! — гневно го сряза Шол. Както винаги прехвърляше грешката в личен план. Бернхард Офен работеше за Фон Холден, следователно и провалът беше на Фон Холден. — Разбираш ли, че дадох на Ута Баур пълномощия да започне?

— Да, господине.

— В такъв случай разбираш, че механизмите за петъчната вечер са задвижени. Да ги спрем би било извънредно трудно и неприятно. — Синият поглед на Шол пронизваше Шол също както бе пронизал Залетл преди час. — Вярвам, че разбираш.

— Разбирам…

Фон Холден се облегна назад. Чакаше го тежка нощ. Току-що бе получил заповед да замине за Париж.

73.

Влажната мъгла прииждаше на валма, отново бе почнало да ръми. Жълтите фарове на няколко окъснели автомобила по булевард Сен Жак хвърляха призрачни сенки покрай телефонната кабина.

— Ой, Маквей! — гласът на Бени Гросман долетя през петте хиляди километра подводен кабел по-ясно от майско утро. Петнайсет минути след полунощ в Париж означаваше седем и петнайсет вечерта в Ню Йорк; след тежък ден в съда Бени току-що бе отскочил до управлението да види дали няма вести за него.

През дъждовната завеса и дърветата по средата на булеварда Маквей едва различаваше силуета на хотела. Не бе посмял да звъни от стаята, а и не искаше да рискува с разговор от фоайето.

— Бени, знам, че те побърквам…

— Няма начин, Маквей! — разсмя се Бени. Винаги се смееше. — Ще ми пратиш за Коледа малко финикийски знаци. Хайде сега, побъркай ме.

Маквей се озърна към улицата и усети под сакото си успокояващия натиск на револвера, после заби поглед в записките.

— Слушай, Бени. Шейсет и шеста година. Уестхамптън бийч. Някой си Ервин Шол… кой е той? Жив ли е още? Ако да, къде се намира? Пак през шейсет и шеста… пролетта, или може би даже късната есен на шейсет и пета. Три неизяснени убийства, професионална работа. В следните щати… — Той пак погледна бележките. — Уайоминг, Калифорния, Ню Джърси.