В 6:20, десет минути преди влакът да тръгне от Гар дьо л’Ест, един самотен мотоциклетист напусна Париж по магистрала N3. Носеше четири пакета пластичен експлозив С4 за Одет, която го чакаше върху насипа на три километра източно от Мо.
Броени минути преди влакът да достигне насипа, двамата с общи усилия успяха да заредят експлозива и незабавно побягнаха през полето. Три минути по-късно тежестта на локомотива задейства детонаторите и целият влак полетя надолу по насипа със сто и двайсет километра в час.
Някой би възразил, че със същия успех можеха да изместят една от релсите — така биха постигнали подобен резултат, но всичко би приличало на нещастен случай.
И да, и не.
Случайна или предизвикана, сама по себе си една катастрофа не гарантира смъртта на всички пътници. При първоначалното разследване изместената релса лесно може да остане незабелязана. А един отявлен терористичен акт може да се припише на стотици различни организации. Мощна бомба, подхвърлена по-късно в болничната палата при оцелелите, само би потвърдила, че става дума за типичен тероризъм.
След като погледна часовника още веднъж, Фон Холден стана, излезе от бара, без да поглежда триото и се изкачи с асансьора към стаята си. Преди да напусне Париж бе поръчал да му доставят ретушираните снимки на Озбърн и Маквей, които бяха отпечатали вестниците. По пътя за Мо ги бе проучил внимателно, тъй че сега усещаше много по-ясно с кого си има работа.
Беше решил, че ако му се наложи да вземе пряко участие в акцията, Пол Озбърн ще е сравнително безопасен противник. Бяха приблизително на една и съща възраст и по слабото лице можеше да се предположи, че Озбърн е в сравнително добра физическа форма. Но приликите свършваха дотук. Човек, трениран в прийомите на ръкопашния бой, има характерен поглед. При Озбърн нямаше подобно нещо. Погледът му по-скоро би могъл да се нарече „завеян“.
С Маквей не беше така. Възрастта и наднорменото тегло нямаха значение. Фон Холден мигновено видя онова, което му бе позволило да убие Бернхард Офен. Около него се излъчваше нещо, неприсъщо на обикновените хора. Всичко видяно и извършено през дългата полицейска кариера се бе събрало в очите му и Фон Холден инстинктивно усети, че щом захапе веднъж в пряк или преносен смисъл, този човек никога не пуска. В Спецназ го бяха учили, че има само един начин да се справиш с противник като Маквей — да го убиеш още в първия миг. Не го ли сториш, ще съжаляваш завинаги.
Фон Холден влезе в стаята, заключи вратата и седна до масичката. Извади от куфарчето си миниатюрна късовълнова радиостанция. Включи я, набра кода и зачака. За да получи свободен канал бяха необходими осем секунди.
— Луго — изрече той кодовото си име.
— Екстаз — добави след миг наименованието на операцията, която бе започнала с Албърт Мериман и сега се концентрираше около Маквей и Озбърн.
— СЕО — завърши той със съкращението за „Сектор Европейска общност“. — Nichts34.
След тия думи Фон Холден набра кода за край на съобщението и изключи радиостанцията. Току-що бе информирал Сектор Европейска общност в Организацията, че няма потвърждение за ликвидирането на бегълците от операция „Екстаз“. Официално двамата продължаваха да се водят „в неизвестност“ и всички сътрудници на СЕО трябваше да бъдат в бойна готовност.
Фон Холден остави радиостанцията, изгаси лампата и погледна през прозореца. Чувстваше се изморен и излъган. Досега трябваше да са открили поне един от двамата. Бяха ги видели да се качват на влака, а между Париж и Мо нямаше спирки. Или все още лежаха под останките, или бяха изчезнали като магьосници.
Той седна на леглото и включи нощната лампа, после се пресегна към телефона и набра номера на Джоана в Цюрих. Не беше я виждал от онази нощ, когато тя избяга от апартамента му гола и истерична.
— Джоана, обажда се Паскал. По-добре ли си? — За миг не чу нищо. — Джоана?
— Не се чувствах добре — каза тя.
Фон Холден усети в гласа й отчуждение и страх. Разбира се, тя знаеше, че нещо е станало през онази нощ. Но нямаше истински спомени, тъй като предварително бе получила сложна комбинация от упойващи препарати. Не можеше да помни нищо друго, освен че е изпитала халюцинации, напомнящи ефекта на ЛСД.