Нобъл поклати глава и се усмихна.
— Маквей, ти си невероятен тип. Невероятен.
— Ами! — възрази Маквей. — Просто късметлия.
— То си е същото.
Нобъл го остави да си почине няколко минути, после извади фонограма от разговора с Бени Гросман. През двата часа полет Маквей изчете всичко от край до край, препрочете го, обмисли фактите и накрая обяви на всеослушание изводите си.
Фактите бяха следните:
Бащата на Пол Озбърн проектира и създава прототип на скалпел, който може да остава изключително остър дори при невероятно ниски температури. Категория: ИНСТРУМЕНТИ.
Следващият факт според Бени Гросман: Александър Томпсън от Шеридан, Уайоминг, разработва компютърна програма за управление на машина, която може да насочва скалпел при фантастични микрохирургически операции. Категория: ПРОГРАМНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Дейвид Брейди от Глендейл, Калифорния, проектира и създава електронен механизъм, който не отстъпва на човешка ръка и може да контролира скалпела по време на операция. Категория: ИНСТРУМЕНТИ.
Мери Рицо Йорк от Ню Джърси експериментира с газове, които могат да охлаждат околната среда поне до 269 градуса под нулата. Категория: ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ.
Всичко това става през периода от 1962 до 1966 година. Всеки учен работи сам. При завършването на всеки проект неговият автор бива ликвидиран от Албърт Мериман. Както признава самият Мериман пред Озбърн, човекът, което го наема за тази работа, е Ервин Шол. Бивш имигрант, който по онова време вече разполага със средства и делови опит, за да финансира експерименталните проекти чрез подставени компании. Според ФБР въпросният Ервин Шол от десетилетия насам е личен приятел на всички американски президенти, което го прави почти недосегаем.
Но с какво разполагат в хладилниците на лондонската морга? Седем обезглавени тела и една отрязана глава. За пет от тях е доказано, че са били замразени при температури, близки до абсолютната нула — знаменателно съвпадение с проучванията на Мери Рицо Йорк.
Въпрос на Маквей към видния микропатолог доктор Стивън Ричман: „Защо някой ще вземе да замразява глави и обезглавени тела при подобна температура, ако абсолютната нула изобщо е достижима?“
Категоричен отговор на Ричман: „За да ги съедини.“
Нима преди почти трийсет години Ервин Шол е хвърлял огромни средства в експериментални изследвания по микрохирургия с намерението да присажда замразени глави върху замразени тела? И ако да, защо е държал всичко в такава тайна, че дори заповядвал да бъдат убити изследователите?
Заради патентите?
Може би.
Но както знаят всички — благодарение на проучванията, извършени от лондонската полиция из цяла Великобритания и неотдавнашните телефонни разговори на Нобъл с доктор Едуард Л. Смит, президент на Американското крионично дружество и Акито Сато, президент на Далекоизточния крионичен институт — никъде по света не са правени подобни криохирургични експерименти.
Докато здрачът се спускаше над Лондон, тримата седяха един срещу друг в служебния кабинет на Нобъл. Маквей бе захвърлил каскетчето, но още носеше пуловера „Евро-Дисни“, а Озбърн бе сменил френското пожарникарско наметало с вехт мундир на лондонски полицай.
По време на разговора бяха получили съобщение, че след щателно проучване по целия свят не е открит нито един патент за програмно осигуряване или апаратура, свързана с микрохирургични операции от въпросната категория.
Отдел „Борсови машинации“ бе натоварен да проучи подробно компаниите, в които са работили жертвите на Мериман, но все още нямаше резултат.
На вратата лекичко се почука и в кабинета влезе секретарката на Нобъл Елизабет Уелс — метър и осемдесет, четирийсет и три години, стара мома. Носеше върху поднос чашки, лъжички, каничка мляко, сребърна захарница, чайник и кафеник.
— Благодаря, Елизабет — каза Нобъл.
— Няма защо, сър.
Тя се изпъна в пълен ръст, стрелна поглед към Озбърн и излезе.
— Май че й допаднахте, доктор Озбърн. Между нас казано, много е сексуална. Чай или кафе?
— Чай, моля — усмихна се Озбърн.
Край прозореца Маквей разсеяно гледаше как долу някакъв дребен мъж разхожда две кучета и почти не усети забавната сценка зад гърба си.