Ремер последва първия мерцедес към междуградския аутобан и трите коли увеличиха скорост.
— Два месеца преди края на войната хер Хаусман изчезва. Фрау Берта Хаусман си връща моминската фамилия, Клас. Когато през 1946 година напуска Германия заедно със сина си и се заселва в Мексико сити, тя е бедна жена. Но там живее в луксозна вила с готвач и камериерка, които по-късно я придружават и в Бразилия.
— Мислиш, че след войната са й помагали нацистки бегълци? — запита Маквей.
— Може би, но как да го докажем? Загинала е през 1966 при автомобилна катастрофа в покрайнините на Рио. Ще ти кажа обаче, че Ерих Хаусман я е посещавал поне двайсет и пет пъти.
— Нали казахте, че бил изчезнал преди края на войната? — отново се приведе напред Нобъл.
— И поел право към Южна Америка заедно с бащата и по-големия брат на хер Рудолф Халдер, вашият човек от виенската централа на Интерпол. Същият, който помогнал на Клас тъй умело да възстанови отпечатъка на Албърт Мериман върху парче стъкло, намерено в апартамента на убития парижки детектив Жан Пакар. — Ремер извади от жабката пакет цигари, изтръска една, запали я и продължи да говори сред облаче дим. — Истинското име на Халдер е Ото. Баща му и по-големият му брат също са били членове на СС и СД. Халдер и Клас са връстници, наскоро навършиха петдесет и пет. Прекарали са най-ранните си години не просто в нацистка Германия, а в семействата на фанатични нацисти. После заминават за Южна Америка, където нацистки емигранти имат грижата за тяхното възпитание и образование.
Нобъл погледна Маквей.
— Да не мислите, че имаме работа с някакъв неонацистки заговор…
— Интересна идея — кимна Маквей. — Стига само да събереш две и две. Агент на Щази убива Мериман още същия ден, когато го открива един човек, заемащ стратегически пост, през който всеки ден преминават стотици полицейски разследвания от цял свят. После светкавично са намерени и унищожени приятелката на Мериман и жена му заедно с всичките й роднини. Лебрюн и брат му са застреляни, когато опитват да разберат какво си е наумил Клас, та изтегля от Ню Йорк досието на Мериман с помощта на стари кодове, за чието съществуване малцина подозират. След това взривяват влака, с който пътуваме аз и Озбърн. Застрелват Бени Гросман в дома му, защото е събрал и предал на Нобъл сведения за хората, убити по поръчка на Ервин Шол преди трийсет години… Прав си, Йън. Щом събереш две и две, всичко заприличва на мощна шпионска операция в стил КГБ. — Маквей се завъртя към Ремер. — Ти как мислиш, Мани? Дали ще се окаже, че зад връзката Клас-Халдер се крие някаква неонацистка история?
— Какво разбираш под неонацистка, дявол да го вземе? — гневно възкликна Халдер. — Наперени зиг-хайловчета с бръснати глави, дето мъкнат по джобовете си картофи, набодени с пирони? Отрепки, дето пребиват емигранти, подпалват общежития и всяка вечер се пъчат по телевизията? — Ремер прехвърли поглед от Маквей към Нобъл, после към Озбърн. Изведнъж бе побеснял. — Мериман, Лебрюн, влакът Париж-Мо, Бени Гросман, който като го попитах къде да се настаня в Ню Йорк с дечурлигата, рече направо: „При мен“… Казвате „неонацисти“ също тъй небрежно, както казвате „КГБ“, но според мен забравяте, че неонацистите работят със стари нацисти! Това е продължение на оная шибана гадост, която изтреби шест милиона евреи и унищожи цяла Европа. Неонацистите са пълен боклук, но те са само върхът на айсберга. Засега създават дребни неприятности. Нищо повече. Но там, долу, болестта все още е жива, крие се зад лицата на банковите чиновници и сервитьорките, без самите те да усещат, лежи като семе, чакащо новия сезон и подходящата смес от елементи, за да се възроди. Ако бродиш като мен дълги години из улиците и тайните свърталища на Германия, рано или късно ще го разбереш. Никой не споменава за това, но то съществува.
Ремер яростно погледна Маквей, после смачка цигарата и се обърна напред.
— Мани — тихо изрече Маквей. — Ти ми говориш за своята лична война. За вината, срама и всичко останало, което ти е натрапило едно друго поколение. Отговорността за ония събития е тяхна, не твоя, обаче ти все пак си надянал хомота. Може би така е трябвало. Не споря за онова, което казваш. Но Мани, емоциите не са факти.
— Питаш дали разполагам с конкретна информация. Отговорът е: не, не разполагам.
— А колегите от Бундескриминаламт или Бундеснах… и още как там му викахте на вашето разузнаване?
Ремер пак се обърна към него.
— Събирани ли са някога сериозни доказателства за съществуването на организирано пронацистко движение?