Трясъкът на масивната стоманена врата заглуши втория му вик. Полицаите го изтласкаха по коридора, после по някакви стъпала и накрая го блъснаха в друга бяла стая. Ключалката щракна зад гърба му.
Десет минути по-късно в килията влезе Маквей. Беше зачервен и дишаше тежко, сякаш току-що бе изкачил дълго стълбище.
— Е, какво записахте? — ледено запита Озбърн. — Има ли нещо интересно? Много беше удобно да ви изпреваря, нали? Току-виж споделила с мен нещо повече, отколкото би казала на германската полиция, а пък микрофоните тъкмо затова са създадени. Обаче май нищо не излезе. Чухте само истината от устата на една изплашена жена.
— Откъде знаете, че е истината?
— Знам, по дяволите!
— Говорила ли е някога за капитан Каду от Интерпол, споменавала ли е името му?
— Не. Никога.
Маквей го изгледа свирепо, после омекна.
— Добре. Нека да й повярваме. И двамата.
— Пуснете я тогава.
— Озбърн, вие сте тук благодарение на мен. Иначе щяхте да лежите на пода в някое парижко бистро с куршум между очите.
— Маквей, това няма нищо общо и вие много добре го знаете. Нямате повод да я държите под стража. Това също го знаете.
Маквей го гледаше право в очите.
— Нали искате да узнаете защо е убит баща ви.
— Смъртта на баща ми няма нищо общо с Вера.
— Откъде знаете? Как можете да сте сигурен? — Маквей не беше жесток, просто опипваше почвата. — Казахте, че сте се запознали в Женева. Вие ли я потърсихте или тя вас?
— Това… това няма никакво…
— Отговорете.
— Тя… ме потърси…
— Била е любовница на Франсоа Кристиан. Точно в деня на шарлотенбургското сборище Кристиан внезапно умира, а тя изниква в Берлин с покана за бала.
Озбърн беше разгневен и напълно объркан. Какво се мъчеше да докаже Маквей? Че Вера работи за „групата“? Невъзможно! Вярваше на онова, което му бе казала преди малко. Обичаше я прекалено много, за да се усъмни.
Обърна се и погледна нагоре. Високо под тавана бяха прикрепени няколко мощни лампи, които не изгасваха никога.
— Може и да е невинна докторе — каза Маквей. — Но ние вече нямаме думата, всичко е в ръцете на германската полиция.
Вратата зад тях се отвори и в килията влезе Ремер.
— Заснехме къщата на Хауптщрасе. Нобъл ни чака.
Маквей се завъртя към Озбърн.
— Искам да видите записа.
— Защо?
— Защото това е къщата, в която ще се срещнем с Шол. Имам предвид нас двамата, докторе. Аз и вие.
110.
Джоана хвърляше последните вещи в куфара върху леглото, когато вратата се отвори и в стаята влезе Фон Холден.
— Джоана, извинявай. Прости ми…
Без да му обръща внимание, тя извади от гардероба роклята, която Ута Баур й бе ушила специално за тази вечер. Върна се при леглото и започна да я сгъва. Фон Холден постоя мълчаливо, после пристъпи зад нея и сложи ръка на рамото й. Джоана застина.
— Денят е много напрегнат за мен, Джоана… И за теб, и за господин Либаргер. Моля те, прости ми, че се държах така в кабинета…
Джоана не помръдваше, загледана в блясъка на някакъв далечен прозорец.
— Трябва да ти кажа истината, Джоана… Откакто се помня, никой не ми е казвал, че ме обича. Ти… ти ме изплаши…
— Аз да съм те изплашила? — ахна Джоана.
— Да…
Тя бавно се завъртя. Нямаше и следа от страшния, ненавиждащ поглед, който я бе ужасил преди по-малко от час. Сега очите на Фон Холден бяха нежни и плахи.
— Недей да ме измъчваш…
— Джоана, не знам дали съм способен да обичам…
По бузата й се плъзна сълза.
— Недей…
— Вярно е. Не знам дали…
Тя решително притисна устата му с длан.
— Способен си.
Фон Холден бавно разтвори ръце и Джоана се хвърли в прегръдките му. После той я целуна, тя отвърна на целувката и го усети как се възбужда. По тялото й плъзна гореща вълна, прогонваща всякакви мисли. Онова, страшното, беше изчезнало. Беше забравено и дори нещо повече — просто преставаше да съществува.
Хеликоптерът бе прелетял над Хауптщрасе 72 само веднъж, на височина сто и петдесет метра. Видеозаписът показваше триетажна вила от XIX век с голям гараж в двора. Алеята откъм улицата минаваше през порта от ковано желязо и покрай помещение за охраната. Гаражът се намираше вдясно от къщата, отляво имаше корт за тенис. Целият двор беше обкръжен от висока каменна ограда, гъсто обрасла с бръшлян.