Залетл погледна часовника си.
21:19.
Отсъствието на Шол беше непростимо. Надигайки глава, Залетл видя, че Либаргер вече е достигнал подиума и се изкачва по стъпалата. Когато достигна върха и се огледа, овациите станаха оглушителни. Настъпваше прелюдията на Übermorgen. Началото на „деня след утре“.
Навън Ремер и Шнайдер пресичаха двора на Шарлотенбург. Крачеха бързо и мълчаливо. Пред тях някакъв черен мерцедес зави от улицата към портала и пазачите му направиха път. Шофьорът прекоси двора, спря колата пред главния вход и се изкачи по стълбището. Първата мисъл на Ремер бе, че Шол се подготвя за бягство и той се запита дали да не вдигне тревога. Но не се случи нищо повече. Може би мерцедесът чакаше края на церемонията. Ремер измъкна радиостанция от джоба на сакото си и предаде кратко съобщение. Докато минаваха портала, той нарочно погледна към охраната. Пазачите извърнаха глави и ги оставиха да излязат. От мрака незабавно се появи тъмносиньо БМВ. Двамата се настаниха на задната седалка и колата потегли.
Ако Ремер, Шнайдер или някой от двамата други полицаи бе погледнал назад, щеше да види как парадният вход на двореца се отваря и шофьорът на черния мерцедес излиза, следван не от Шол, а от Джоана.
След като й помогна да се настани, шофьорът затвори вратата и седна зад волана. Включи двигателя, мина през портала и подкара към Шпандауер дам. Стотина метра по-нататък забеляза зад себе си сребрист фолксваген. Следяха го. Шофьорът се усмихна. Не вършеше нищо противозаконно, просто откарваше дамата до хотела.
На задната седалка Джоана се загърна в кожената наметка и се помъчи да удържи сълзите. Не знаеше какво е станало. В последния момент Залетл я бе прогонил, без да й даде възможност да се сбогува с Елтон Либаргер. Веднага след напускането на полицаите докторът я отведе настрани. Изглеждаше безкрайно нервен, но гласът му звучеше твърдо и повелително:
— Работата ви с господин Либаргер приключи. И за вас, и за него ще е по-добре да не се срещате повече. — Внезапно лицето му стана почти добродушно и той й подаде малко пакетче в лъскава опаковка. — Това е за вас. Обещайте ми, че няма да го отваряте, преди да се приберете у дома.
Объркана и стресната от неговата категоричност, тя не намери сили да възрази. Благодари и разсеяно прибра подаръка в чантичката си. Мислеше за Либаргер. Заедно бяха преживели много неща — и добри, и лоши. Залетл би могъл поне да ги остави да се сбогуват. Независимо от подаръка, този човек беше ужасно груб. Но онова, което последва, се оказа още по-лошо.
— Знам, че се надявахте да прекарате тази последна вечер с Фон Холден — каза Залетл. — Не се правете на изненадана че знам. За жалост Фон Холден ще бъде много зает с господин Шол и веднага след вечерята отлита с него за Южна Америка.
Сърцето й се сви.
— Няма ли да го видя?
— Не.
Джоана недоумяваше. Трябваше да пренощува в хотел и на сутринта да отлети за Лос Анджелис. Фон Холден не бе споменал за пътуване с Шол. Беше обещал да дойде при нея веднага след церемонията в Шарлотенбург. Нощта щеше да бъде само тяхна.
— Вещите ви са събрани. Пред стълбището ви чака кола. Сбогом, мис Марш.
И това бе всичко. Един пазач я придружи до изхода. После колата я отнесе. Когато погледна назад, дворецът едва се различаваше сред гъстата мъгла. Сякаш всичко, станало през последните дни, включително и срещата с фон Холден, беше само сън. Сън, който бавно изчезва в мъглата.
— Hubshrauber50 — каза Ремер, подпирайки радиостанцията със счупената си ръка.
Синьото БМВ се стрелна край Шарлотенбургската болница и около километър по-нататък рязко зави към мрачния Рувалд парк. В средата на парка шофьорът спря и изключи фаровете. Почти веднага ослепителните прожектори на полицейски хеликоптер осветиха тревата на петдесетина метра от тях и машината с бучене се спусна надолу. Пилотът изключи двигателя и Шнайдер изтича нататък. Привеждайки глава под витлата, той отвори вратата и се вмъкна в кабината. Двигателят отново изрева, тревата се разлюля като от напор на буря и хеликоптерът бавно се издигна. Над короните на дърветата машината рязко зави наляво и изчезна в нощта.
Седнал до пилота, Шнайдер едва различаваше през мъглата как долу колата поема обратно към Шарлотенбург. Облегна се назад, стегна коланите, после разкопча сакото си и извади обвития в носна кърпа трофей, който носеше за лабораториите в Бад Годесбург — водната чаша, от която бе пил Елтон Либаргер.