123.
— Няколко дни преди да бъде убит, бащата на доктор Озбърн е изобретил скалпел. — Маквей бе извадил от вътрешния си джоб оръфан бележник и от време на време надничаше в него. — Много особен скалпел. Направен по поръчка на неговите работодатели, малка компания в едно от предградията на Бостън. Тази компания е била ваша собственост, мистър Шол.
— Никога не съм притежавал компания за производство на скалпели.
— Не знам дали са произвеждали скалпели. Знам само, че са произвели един.
Още в мига, когато Гьоц напусна залата, Маквей бе разбрал, че Шол ще слезе при тях. Самолюбието щеше да го застави. Как би могъл да пропусне възможността за среща с човека, който току-що се е изплъзнал от смъртоносна засада и въпреки всичко има нахалството да атакува на чужда територия? Но любопитството е мимолетно. След като видеше достатъчно, Шол щеше да си тръгне. Освен ако Маквей успееше да се възползва именно от това чувство. Това беше главното — да заложи на любопитството, защото на следващото ниво се криеха емоциите, а Маквей подозираше, че Шол е далеч по-емоционален, отколкото изглежда от пръв поглед. Изтърве ли емоциите си, човек престава да мисли какво говори.
— Става дума за компанията „Майкротаб“ със седалище в Уолтъм, Масачузетс. По онова време е била контролирана от канадската частна компания „Уентуърт продъктс“. Собственик е… — Маквей присви очи и отново се вгледа в записките — … някой си мистър Джеймс Толмидж от Уиндзър, Онтарио. Толмидж и директорите на „Майкротаб“ — Ърл Семюълс, Еван Харт и Джон Харис, всички от Бостън — са починали почти едновременно. Хората от „Майкротаб“ в края на 1966, Толмидж в началото на 1967.
— Никога не съм чувал за компания, наречена „Майкротаб“, мистър Маквей — каза Шол. — А сега мисля,че ви отделих достатъчно време. Мистър Гьоц ще ви прави компания, докато съм при гостите. След час ще пристигнат адвокати и ще можете да обсъдите с тях заповедта за арест.
Шол бутна стола назад и се изправи. Гьоц въздъхна от облекчение.
— Толмидж и останалите са били свързани с още две ваши компании — невъзмутимо продължаваше Маквей. — „Алама стийл лимитед“ в Питсбърг, Пенсилвания и „Стандард текнолъджис“ в Пърт Амбой, Ню Джърси. Впрочем, „Стандард текнолъджис“ е била финансирана от нюйоркската компания „ТЛТ интернешънъл“, прекратила дейността си през 1967.
Шол го изгледа с хладно любопитство.
— Защо ми изреждате всичко това?
— Просто ви давам възможност да обясните.
— Какво точно искате да обясня?
— Връзката си с всички тези компании и факта, че…
— Нямам никаква връзка с тези компании.
— Никаква?
— Абсолютно — отсече Шол с едва сдържана ярост.
Добре, помисли Маквей. Започва да побеснява.
— Разкажете ми за презокеански линии „Омега“…
Гьоц се изправи. Беше крайно време да прекрати този разговор.
— Боя се, че темата е изчерпана, детектив Маквей. Мистър Шол, гостите ви очакват.
— Питах мистър Шол за презокеански линии „Омега“ — каза Маквей, без да изпуска Шол от поглед. — Доколкото разбрах, нямате никаква връзка със споменатите компании. Нали така казахте?
— Казах край на въпросите, Маквей — повиши глас Гьоц.
— Съжалявам, мистър Гьоц. Опитвам се да предпазя вашия клиент от затвора. Но не мога да изкопча от него ясен отговор. Преди малко ми каза, че не е свързан с „Майкротаб“, „Алама стийл“, „Стандард текнолъджис“ и „ТЛТ интернешънъл“. „ТЛТ интернешънъл“ е контролирала предните три компании и на свой ред е била контролирана от „Омега“. Сигурен съм, че разбирате какво искам да кажа. Средно положение няма. Мистър Шол, или сте свързан с тези компании, или не. Кое от двете?
— „Омега“ вече не съществува — глухо отвърна Шол.
Очевидно бе подценил Маквей. Не бе взел предвид неговото свирепо упорство. Сега отчиташе грешката си, че не остави Фон Холден да действа както сметне за добре. Но положението скоро щеше да се оправи.
— Отделих ви цялото време, за което настоявахте и дори повече. Лека нощ, мистър Маквей.
Маквей се изправи и извади от вътрешния си джоб две снимки.
— Мистър Гьоц, бихте ли помолил своя клиент да погледне това?
Гьоц взе снимките и ги огледа.
— Кои са тези?
— Точно това бих искал да чуя от мистър Шол.
Гьоц пристъпи към своя клиент и му подаде снимките. Шол свирепо изгледа Маквей, после сведе очи. Изведнъж трепна, но веднага се овладя.