— Сигурен ли сте? — запита той, гледайки втренчено французина.
— Да.
Жан Пакар се облегна назад, преметна крак върху крак и също се втренчи в Озбърн. Изглеждаше силен, педантичен и много опитен. Озбърн се запита какво ли би отговорил на въпроса, който го мъчеше в момента. Той беше само лекар и първият му опит да убие Канарак в пристъп на ярост бе завършил с провал. Но Жан Пакар беше професионалист. Сам го бе казал при първата им среща. Имаше ли разлика между професионален наемник в Третия свят и наемен убиец в голяма европейска столица? Може би в самочувствието, но иначе — едва ли. В крайна сметка и двамата вършат едно и също, нали? За пари. Убиват и получават възнаграждение. По какво могат да се различават тогава?
— Питам се — предпазливо изрече Озбърн — дали понякога не работите на своя глава.
— Какво имате предвид?
— Искам да кажа, не работите ли понякога самостоятелно? Не приемате ли поръчки извън компанията?
— Зависи от поръчката.
— Но можете да приемете.
— Защо питате?
— Значи се досещате за какво става дума…
Озбърн усети, че дланите му са влажни. Внимателно остави чашата, взе салфетка и избърса потта.
— Доктор Озбърн, смятам, че изпълних обещаното. Сметката ще получите чрез компанията. Беше ми приятно да работя с вас и ви желая всичко най-хубаво.
Жан Пакар остави на масата банкнота от двайсет франка и се изправи.
— Au revoir — каза той, заобиколи младежа на съседната маса и тръгна към изхода.
Озбърн проследи с поглед как детективът минава пред широките прозорци и изчезва във вечерната тълпа по тротоара. После разсеяно прокара пръсти през косата си. Току-що бе помолил един човек да извърши убийство и бе получил отказ. Какво правеше, какво се канеше да направи? За миг му се прииска никога да не бе идвал в Париж, никога да не бе срещал човека на име Анри Канарак.
Той затвори очи и потърси някаква мисъл, с която да се разсее. Но вместо това зърна гробовете на майка си и баща си. После се озова до прозореца на директора в Хартуик, а навън леля Дороти с проскубано енотово манто се качваше в таксито и изчезваше сред снежната виелица. Ужасното чувство за самота беше непоносимо. Такова оставаше и до днес. Парещата болка бе все тъй жестока.
Изтръгна се от видението и отвори очи. Наоколо хората се смееха, пиеха, отърсваха умората от деня и се готвеха за вечеря. Отсреща една симпатична жена с делово кафяво костюмче бе положила ръка върху коляното на събеседника си и говореше бързо, без да го изпуска от поглед нито за секунда. Весел смях откъм друга маса го накара да завърти глава. В този момент някой почука по стъклото. Една млада жена надничаше с усмивка откъм тротоара. За миг Озбърн помисли, че гледа него, после младежът от съседната маса скочи, махна с ръка и изтича да я посрещне.
На десетгодишна възраст един човек бе изтръгнал сърцето му. Сега знаеше кой е този човек и къде живее. Нямаше път назад. Нито днес, нито когато и да било.
Трябваше да го стори — заради майка си, заради баща си, заради самия себе си.
15.
Сукцинилхолин: препарат за отпускане на мускулатурата със свръхкратко действие. Предаването на невромускулни импулси бива потискано докато в организма се поддържа достатъчна концентрация на сукцинилхолин. След мускулна инжекция парализата трае от седемдесет и пет секунди до три минути, като общото отпускане започва в края на първата минута.
Сравним по ефект с препарата кураре, синтетичният сукцинилхолин не оказва влияние върху съзнанието и чувството за болка. Той просто отпуска мускулатурата, започвайки от клепачите, след това челюстта, крайниците, коремните мускули, останалата скелетна мускулатура и накрая дробовете.
Използва се по време на операции за цялостно отпускане на мускулатурата, чрез което дава възможност за по-умерено дозиране на упойката.
Чрез непрекъснато венозно подаване на сукцинилхолин нивото на парализа се поддържа постоянно по време на цялата операция. Единична инжекция от 0.3 до 1.1 милиграма (в зависимост от индивидуалните особености) има същия ефект, но с трайност само от четири до шест минути. Веднага след това препаратът се разлага в организма без да причини вреда и без патологични ефекти, тъй като продуктите от разлагането — сукцинилова киселина и холин — са част от обмяната на веществата в човешкия организъм.
Следователно една грижливо отмерена доза сукцинилхолин, приложена чрез инжекция, би предизвикала временна парализа — например достатъчно дълга, за да предизвика удавяне — и после би изчезнала безследно.