— Лека нощ — каза той.
— Къде точно отиваме?
— Лека нощ.
Фон Холден се усмихна в полумрака. Реакцията на Вера беше спонтанна и естествена — дълбока тревога, последвана веднага от надежда. Въпреки страха и умората, всичките й мисли бяха насочени към Озбърн. Значи нямаше да създава никакви неприятности, докато вярваше, че я водят при него. Особено щом се намираше под охраната на Hauptkomissar от БКА.
Днес следобед сътрудници от берлинския сектор бяха съобщили на Фон Холден за нейното арестуване. В онзи момент информацията нямаше особена стойност, но при новите обстоятелства ставаше изключително ценна. По негова заповед берлинският сектор уреди освобождаването й само за половин час. През това време Фон Холден се преоблече, получи документи на инспектор от БКА и прехвърли кутията в черен найлонов калъф, който можеше да се носи през рамо или на гръб като раница.
По ирония на съдбата тъкмо Маквей бе осигурил на Фон Холден необходимото прикритие. Беглецът вече не пътуваше сам, а споделяше първокласното спално купе с извънредно красива жена. Освен това при необходимост Вера щеше отлично да му послужи като заложница.
Фон Холден погледна часовника си. След пет часа трябваше да пристигнат във Франкфурт. Сега щеше да поспи четири часа, а после да вземе решение.
131.
Фон Холден се събуди точно в шест. Отсреща Вера продължаваше да спи. Той стана, мина в тясната тоалетна и затвори вратата.
Докато се бръснеше, мислите му се върнаха към Шарлотенбург. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-силно ставаше убеждението му, че ударът е бил дело на предател или дори група предатели в най-висшите кръгове на Организацията. Спомни си за зловещата поява на Залетл край мавзолея. Докторът беше прекалено нервен, докато му съобщаваше, че са пристигнали полицаи със заповед за арест на Шол. И прекалено категорично му бе наредил да чака в Кралските покои, с което го обричаше на неминуема гибел, ако Фон Холден не бе напуснал двореца на своя глава.
Но мисълта за предателство на Залетл изглеждаше абсурдна. Докторът участваше в Übermorgen още от самото начало на плана в края на 30-те години. Лично бе надзиравал цялата медицинска част, включително обезглавяването на набелязаните индивиди и експерименталните операции. Как би могъл да унищожи в най-върховния момент онова, за което се бе борил повече от половин век? Абсурд! Ала кой друг освен него можеше да има свободен достъп не само до Шарлотенбург, но и до най-съкровените тайни на Übermorgen?
Свирката на влака го изтръгна от размислите. След четирийсет минути щяха да пристигнат във Франкфурт. Вече бе решил да избягва летищата и да разчита на влаковете докъдето е възможно — тоест до крайната цел, ако не се случеше нещо непредвидено. В 7:46 от Франкфурт тръгваше експрес за Берн. Щяха да пристигнат там в 12:12. След това имаха още час и половина път до Интерлакен, където трябваше да се прехвърлят на зъбчатата железница за последното шеметно изкачване по алпийските склонове към връх Юнгфрау.
132.
През последните две денонощия Ремер бе спал само три часа и затова не успя да реагира веднага на предупредителните знаци по хлъзгавата магистрала северно от Бад Херсфелд. Озбърн изкрещя пръв и Ремер автоматично натисна спирачките. За броени секунди скоростта спадна от триста на сто и шейсет километра в час.
Озбърн впи до болка пръсти в седалката, когато задницата на мерцедеса поднесе и колата се завъртя като пумпал. Сред този вихър успя да зърне катастрофата отпред. Два товарни камиона и пет-шест леки коли преграждаха платното от край до край. До първия преобърнат камион оставаха не повече от петдесет метра. Мерцедесът продължаваше да се върти, летейки напред със сто и трийсет километра в час. Озбърн се стегна в очакване на удара и хвърли поглед наляво. Ремер седеше зад волана съвършено неподвижно, сякаш отиваха към пропаст и не бе в състояние да стори каквото и да било. Изведнъж Озбърн разбра, че трябва да изтръгне управлението от ръцете му и да насочи колата вляво от камиона. Но преди да го стори, носът на мерцедеса се извъртя право напред. В същия миг десният крак на Ремер натисна педала. Гумите захапаха мокрия бетон, въртенето спря и мерцедесът се стрелна напред. Ремер отпусна газта, леко натисна спирачките и прелетя на сантиметри от смачкания камион. С ново натискане на спирачките и леко извъртане на волана заобиколи едно преобърнато волво. Изведнъж отсреща връхлетя чакълестият насип; мерцедесът се изправи на две колела, за миг остана в равновесие, после се отпусна обратно и спря.