Влакът бавно пълзеше през гъстата мрежа от коловози около Hauptbahnhof — централната гара на Франкфурт. Фон Холден стоеше до прозореца и гледаше наближаващия перон. Беше напрегнат, сякаш очакваше нещо.
Вера седеше на леглото до него. Беше прекарала безсънна нощ, измъчвана от догадки. Защо бяха прехвърлили Пол в Швейцария? Защо я водеха при него? Дали не беше ранен, на смъртно легло…
Влакът се разтърси и спря. Раздаде се съскане на спирачки, после затракаха вратите на вагоните.
— Когато слезем, ще се прехвърлим на друг влак — рязко каза Фон Холден. — Напомням ви, че все още сте подчинена на федералната полиция.
— Нали ме водите при Пол… Да не мислите, че ще избягам?
Внезапно на вратата се почука.
— Полиция. Моля, отворете!
Полиция ли? Вера погледна Фон Холден.
Без да й обръща внимание, той надникна към гарата. По перона имаше много хора, но не забеляза полицаи.
Чукането се повтори.
— Полиция. Отворете незабавно!
Фон Холден се обърна.
— Грешка, сигурно търсят някого.
Той пресече купето, леко открехна вратата и надникна навън, като в същото време си сложи очила, сякаш искаше да различи по-добре полицаите.
— Ja?
В коридора стояха двама цивилни, висок и нисък. Зад тях бе застанал униформен полицай с автомат в ръцете.
— Излезте, ако обичате — нареди високият.
— Аз съм от БКА — отвърна Фон Холден и открехна вратата още малко, за да могат да видят Вера.
— Излезте от купето — повтори високият.
Бяха ги изпратили да търсят беглец на име Фон Холден. Можеше да се окаже, че са го намерили, но можеше и да грешат. Разполагаха само със снимка, а на нея човекът беше без очила. Освен това БКА… Каква беше тази история? И коя беше жената?
— Разбира се — кимна Фон Холден и излезе в коридора.
Ниският детектив гледаше Вера. Униформеният не изпускаше Фон Холден от поглед. Фон Холден му се усмихна.
— Коя е тази жена? — запита високият.
— Задържана по подозрение в тероризъм. Прехвърляме я.
— Къде?
— В Бад Годесбург.
— А защо няма униформена полицейска сътрудничка?
Вера погледна Фон Холден. За какво говореха?
— Нямаше време — спокойно отвърна Фон Холден. — Трябваше да бързаме. Свързано е с пожара в Шарлотенбург.
— Документи.
Фон Холден забеляза, че униформеният хвърли поглед към една красива жена, крачеща по перона. Отпускаха се, започваха да му вярват.
— Разбира се. — Той измъкна от малкото джобче на сакото си тънък кожен калъф и го подаде на ниския. После се озърна към Вера. — Добре ли сте, госпожице Монере?
— Не разбирам какво става.
— Аз също.
Фон Холден се завъртя и в коридора отекна странен звук, напомнящ задавена кашлица. Очите на униформения полицай се разшириха и той рухна на пода. В същия миг дулото на заглушителя се опря в челото на дребния детектив. Раздаде се нов пукот и той залитна назад с пръснат череп. Преди високият да измъкне пистолета си, Фон Холден отскочи настрани и го простреля два пъти — над гръдната кост и в слънчевия възел. За момент лицето на детектива се изкриви от гняв, после той залитна и бавно се свлече надолу.
След секунди Фон Холден и Вера потънаха в тълпата по перона и се отправиха към чакалните. Той бе преметнал калъфа през лявото си рамо; с дясната ръка здраво я стискаше за лакътя. Вера бе пребледняла от ужас.
— Слушайте — прошепна Фон Холден, гледайки право напред, сякаш говореше за нещо незначително. — Тия хора не бяха полицаи.
Вера продължаваше да крачи като насън.
— Забравете какво видяхте. Изтрийте го от паметта си.
Вече бяха в чакалнята. Фон Холден се озърна, но не видя полицаи. Часовникът над щанда за вестници показваше 7:25. Фон Холден спря и набързо огледа разписанието на влаковете. Когато откри каквото му трябваше, той въведе Вера в малката закусвалня и поръча кафе.
— Изпийте това. — Забеляза, че тя се колебае и настоя с усмивка. — Моля ви.
Вера взе чашата. Ръцете й трепереха. Едва сега осъзна колко е изплашена. Отпи глътка кафе и усети как топлата течност плъзва надолу по гърлото й. Фон Холден я остави сама и след минута се върна с вестник в ръката.
— Казах ви, че ония хора не бяха полицаи — изрече той тихо, привел глава плътно до нея. — След обединението в Германия се оформи ново нацистко движение. Засега то е в нелегалност, но създателите му твърдо са решили отново да го превърнат в могъща политическа сила. Снощи в двореца Шарлотенбург се събраха сто от най-влиятелните привърженици на демокрацията в Германия. Те трябваше да узнаят какво се подготвя и да дадат своята подкрепа в борбата срещу заговора.