Озбърн се хвърли напред. В същия момент негърът се озърна, видя го и побягна. След двайсетина крачки отново зави и изчезна.
Възрастна жена с очила се изпречи на пътя на Озбърн. Издутата й пазарска чанта отхвръкна на тротоара. Без да обръща внимание на гневните крясъци, Озбърн продължи да тича. Когато достигна ъгъла, видя, че негърът прескача висока ограда. Озбърн незабавно го последва. От другата страна имаше двор и заден изход на някакъв ресторант.
След миг Озбърн нахълта вътре. Изтича по къс коридор, мина край склад за продукти и се озова в кухнята. Трима готвачи изненадано надигнаха глави. Единствената друга врата водеше към ресторанта. Озбърн изтича през нея и се озова сред сватбено тържество. Младоженците позираха пред фотографа, преграждайки пътя към изхода. Озбърн се завъртя и изтича обратно.
— Преди малко тук влезе един негър — изкрещя той, когато отново се озова в кухнята. — Къде е, по дяволите?
Готвачите се спогледаха. Най-едрият от тях, облечен с мазна престилка, стисна сатъра и пристъпи напред.
— Какво искате? — запита готвачът на немски.
Озбърн се озърна надясно, към коридора, по който бе дошъл.
— Извинявайте — каза той и изскочи от кухнята.
В средата на коридора той рязко спря и блъсна вратата на склада за продукти. Не видя никого. Завъртя се, като че искаше да излезе и изведнъж скочи настрани. Негърът с отчаяна бързина изпълзя иззад куп чували, но Озбърн го сграбчи за яката. Разтръска изплашения човек и наведе лице към него.
Негърът се задърпа, вдигна лакът над главата си и жално изхленчи на английски:
— Недей бий!
— Говориш ли английски? — запита Озбърн, гледайки яростно пленника.
— Малко… Недей бий.
— Мъжът и жената от гарата. На кой влак се качиха?
— Два коловоз. — Негърът сви рамене и опита да се усмихне. — Не знае. Не видял.
— Ти излъга полицаите — изръмжа Озбърн. — Недей да лъжеш и мен! Иначе ще ги повикам и отиваш право в затвора. Разбра ли?
Негърът го погледна и бавно кимна.
— Онзи човек рекъл, ако аз каже, той повика бръснати глави. Те бие мен. И семейство.
— Значи те е заплашил! Не ти е платил!
Негърът енергично тръсна глава.
— Не, не платил. Казва бръснати глави. Дойде бие. Пак.
— Никакви бръснати глави няма да дойдат — кротко каза Озбърн, после отпусна човека и бръкна в джоба си. С жален вик негърът опита да отскочи назад, но Озбърн го сграбчи отново и вдигна пред лицето му смачкана банкнота от петдесет марки. — На кой влак се качиха? За къде потеглиха?
Негърът се вторачи в банкнотата, после завъртя очи към Озбърн.
— Няма бой — каза Озбърн. — Плаща.
Долната устна на негъра затрепера. Все още се боеше.
— Моля те, много е важно. За моето семейство. Разбираш ли?
Човекът бавно надигна глава.
— Берн.
Озбърн разхлаби пръсти.
135.
Маквей лежеше по гръб и се взираше в тавана. Ремер бе заминал. Озбърн също. И никой не му казваше какво става. Беше десет без пет сутринта, а не разполагаше с нищо, освен вестници и телевизия. Половината му лице беше покрито с марлена превръзка и непрекъснато му се гадеше, но иначе се чувстваше сравнително добре. Само дето не знаеше нищо и го държаха в неизвестност.
Изведнъж се запита къде ли са личните му вещи. Виждаше костюма и обувките си в отворения гардероб. Отстрани имаше шкафче с две чекмеджета. Куфарът, записките и международният му паспорт навярно бяха в хотела. Но къде беше портфейлът с полицейската му значка, дявол да го вземе? Къде беше револверът?
Той отметна завивките, смъкна крака на пода и се изправи. Зави му се свят и трябваше няколко секунди да постои неподвижно, докато се опомни.
С три неуверени крачки се добра до шкафчето. В горното чекмедже откри бельото и чорапите си. В долното лежаха ключовете, гребенът, очилата и портфейлът. Но от револвера нямаше и следа. Сигурно бяха прибрали оръжието в някоя каса, или пък Ремер го бе взел. Маквей затвори чекмеджето, направи крачка към леглото и изведнъж спря. Нещо не беше наред. Завъртя се, дръпна отново чекмеджето и отвори портфейла. Значката и препоръчителното писмо от Интерпол бяха изчезнали.
— Озбърн! — възкликна Маквей. — Мътните да го вземат!
Беше сам. Без Ремер. Без Маквей. Без германските полицаи. Озбърн се облегна назад, докато самолетът на швейцарските авиолинии бавно набираше скорост по пистата.