Стори му се, че чува гласа на Залетл: „Ние отгледахме двама младежи… Чисти арийци по рождение, с грижливо проверена генетична структура… едни от най-великолепните човешки екземпляри… на двайсет и четири години… един от младежите ще бъде избран… подготвен за операцията… месия на новия Райх.“
— Хей, мистър, цял се измокрихте! — подвикна откъм брега някакво хлапе.
Но Озбърн не чуваше. Отново беше на Юнгфрау и Фон Холден падаше към него, продължавайки да стиска кутията, която бе донесъл от Берлин.
— Für Übermorgen! За деня след утре! — изкрещя Фон Холден.
После кутията се изплъзна от ръцете му, Фон Холден прелетя отвъд ръба и потъна в ледения мрак, сякаш завинаги изличен от реалността. Но кутията падна в снега близо до Озбърн, продължавайки да се търкаля по инерция. Капакът се разтвори в движение и разкри съдържанието. И миг преди кутията да изчезне в пропастта, Озбърн ясно видя какво има вътре. Онова, което бе премълчал Залетл. Онова, което и Озбърн щеше да премълчи, защото никой не би му повярвал. То бе истинската причина за съществуването на Übermorgen. Движещата сила. Ядрото.
Замразената, отрязана глава на Адолф Хитлер.