Най-сетне спря и се обърна да види дали не е пропуснал нещо. В този момент забеляза един градинар да се задава към него. Човекът не говореше английски, а френският на Маквей беше направо окаян. И все пак той реши да опита.
— Червена пръст. Разбираш ли? Червена пръст. Има ли наоколо? — запита Маквей, сочейки земята.
— Жервен Прест? — обърка се градинарят.
— Не. Червена! Червен цвят. ЧЕР-ВЕ-НО.
— ЧЕР-ВЕ-НО — повтори човекът и го изгледа тъй, сякаш си имаше работа с луд.
Часът бе прекалено ранен за подобни разговори. Трябваше да намери Лебрюн и да го доведе тук.
— Pardon9 — изрече Маквей с най-добрия си френски акцент и се канеше да си тръгне, когато забеляза от задния джоб на градинаря да се подава червена кърпа. Посочи я и натърти: — Червено!
Човекът кимна с разбиране, извади кърпата и му я подаде. Маквей отблъсна протегнатата ръка.
— Не. Не. Цветът.
— Ah! — Върху лицето на градинаря цъфна усмивка. — La couleur!10
— La couleur! — победоносно потвърди Маквей.
— Rouge11 — каза човекът.
— Rouge — повтори Маквей, опитвайки да търкаля звуците върху езика си като парижанин. После се наведе, загреба шепа кал и запита: — Rouge?
— Le terrain?12
Маквей кимна и размаха ръка към околния парк.
— Rouge terrain?
Човекът го изгледа втренчено, после също размаха ръка.
— Terrain rouge.13
— Oui! — засия Маквей.
— Non — отсече градинарят.
— Non?
— Non!
Щом се прибра в хотела, Маквей позвъни на Лебрюн, за да съобщи, че си събира багажа за Лондон и че има все по-неприятни предчувствия за Озбърн, който може да се окаже далеч не толкова невинно агънце, колкото изглежда от пръв поглед, тъй че би било добре да го държат под око докато утре си вземе паспорта и излети за Лос Анджелис.
— А, и още нещо — добави той. — Озбърн има ключове от пежо.
Трийсет минути по-късно, в 8:05, една съвсем обикновена кола спря срещу хотела на авеню Клебер. Цивилният полицай в нея разкопча колана, облегна се назад и започна да наблюдава. Ако Озбърн излезеше — пеш или с автомобил — полицаят щеше да забележи. Едно „погрешно“ телефонно обаждане бе потвърдило, че той все още е в стаята си. След бърза проверка по компаниите за коли под наем бяха установили номера, цвета и модела на пежото.
В 8:10 друга полицейска кола дойде да откара Маквей до аерогарата с най-сърдечни поздрави от инспектор Лебрюн и Първа парижка полицейска префектура.
Петнайсет минути по-късно все още се бореха с гъмжилото по улиците. Маквей вече познаваше Париж достатъчно добре, за да се досети, че шофьорът не кара по най-правия път. И имаше право. След пет минути наближиха гаража на централното полицейско управление.
В 8:45, облечен със същия смачкан сив костюм, който за беда започваше да се превръща в негова униформа, Маквей седеше срещу бюрото на Лебрюн и разглеждаше увеличена фотография на отпечатък от пръст. Отпечатъкът беше цял и съвършено ясен, макар че за основа му бе послужило едно размазано петно, открито от техническия екип върху парче стъкло в апартамента на Жан Пакар. Стъклото бе изпратено в лионската дактилоскопична лаборатория на Интерпол, където компютърни специалисти изчистиха петното докато се превърне в отчетлив образ. Отпечатъкът бе сканиран, увеличен, фотографиран и върнат на Лебрюн в Париж.
— Познавате ли доктор Хуго Клас? — запита Лебрюн и запали цигара, гледайки празния екран на компютъра.
— Германски експерт по дактилоскопия — каза Маквей и прибра фотографията обратно в папката. — Защо?
— Канехте се да запитате доколко е точна възстановката, прав ли съм?
Маквей кимна.
— Сега Клас работи в централата на Интерпол. Лично е стоял до компютърния специалист докато получат съвършено ясни линии. След това Рудолф Халдер от виенския клон направил проверка с новия оптичен сравнител, който разработиха двамата с Клас. Всичко е точно като вашите американски лазерни бомби.
Лебрюн отново се загледа в екрана. Чакаше резултат от молбата си за идентифициране до централния информационен център на Интерпол в Лион. Първото запитване бе получило отговор „нерегистриран в Европа“. Второто — „нерегистриран в Северна Америка“. Третата молба беше под кода „автоматично издирване“ и означаваше, че компютърът трябва да провери всички архивни данни.