Озбърн свали кафявия панталон и черното вълнено поло, с които бе пътувал до Лувъра и се преоблече с невзрачни вехти джинси, фланелена риза и раздърпан пуловер. Докато грижливо завързваше маратонките и прибираше в джоба си тъмносинята вълнена шапка, купена тази сутрин в един магазин с намалени цени, докато подготвяше най-важните инструменти: три спринцовки със сукцинилхолин — докато вършеше всичко това и часовникът отброяваше минутите до неговото потегляне към киносалона на булевард дез Италиен, Анри Канарак вече бе спрял белия ситроен на Анес Демблон само на няколко крачки от хотела.
32.
Сресан и грижливо избръснат, Анри Канарак беше облечен със светлосин комбинезон на техник по климатичните инсталации. Не представляваше никаква трудност да влезе през задния вход и да се изкачи със служебния асансьор до таванските инсталации. Жан Пакар му бе казал името на Озбърн и хотела, в който е отседнал. Ако знаеше номера на стаята, би казал и него. Но хотелите не обичат да разкриват в кои стаи са техните гости — особено хотели с пет звезди като този на авеню Клебер, където клиентелата се състоеше предимно от богати чужденци и трябваше да бъде грижливо опазвана от евентуално нахлуване на лични или политически врагове.
Между инсталациите Канарак откри сандъче с инструменти, взе го и се спусна по пожарната стълба до фоайето. Бутна служебната врата, спря и се огледа. Фоайето беше малко, украсено с антики и ламперия от бронз и тъмно дърво. Отляво беше входът на бара, а отсреща имаше ресторант и магазинче за сувенири. Отдясно бяха асансьорите. Служителят на рецепцията разговаряше с невероятно висок африкански бизнесмен, който очевидно наемаше стая. За да разбере къде е настанен Озбърн, Канарак трябваше да мине зад рецепцията. Той пресече фоайето с решителна крачка и щом наближи дежурния, незабавно премина в настъпление.
— Поправка на климатиците — заяви той на френски. — Имало нещо по електроинсталацията. Мъчим се да открием повредата.
— Не съм чувал нищо подобно — възмутено отвърна дежурният.
Още от първия си ден в този град Канарак бе намразил това нахално парижко високомерие, особено когато идваше от страна на прости наемни работници като него, които едва свързваха двата края от заплата до заплата.
— Хубаво, щом искате, ще се махна — отвърна той и пресилено сви рамене. — Проблемът си е ваш.
Вместо да влезе в спор, дежурният небрежно махна с ръка и докато се обръщаше към африканеца, подхвърли през рамо:
— Вършете каквото трябва.
— Благодаря — каза Канарак и мина зад бюрото, за да огледа няколко електрически ключа точно над книгата за гости.
Докато се привеждаше към тях, той усети как в корема му се врязва скритият под комбинезона пистолет. Късият заглушител опираше в бедрото му. Пистолетът беше зареден, а в джоба на Канарак имаше резервен пълнител.
— Пардон — каза той, вдигна книгата за гости и я премести настрани.
В същия момент телефонът иззвъня и дежурният вдигна слушалката. Канарак бързо прегледа регистъра. На буквата „О“ намери каквото търсеше. Пол Озбърн беше настанен в стая 714. Канарак бързо върна книгата на място, взе сандъчето с инструменти и се измъкна иззад бюрото.
— Благодаря — повтори той.
Ядосан и изморен, Маквей се вглеждаше в мъглата зад прозорците. Летище Шарл де Гол беше затворено и всички полети се отлагаха. Маквей се чудеше дали навън става по-светло или по-тъмно. Ако знаеше, че мъглата няма да се вдигне до вечерта, щеше да хукне към най-близкия хотел и да си отспи. Но ако имаше шанс да излети, трябваше да постъпи като всички останали — да чака.
Преди да напусне кабинета на Лебрюн, бе успял да се свърже с Бени Гросман от Нюйоркското полицейско управление в Манхатън. Въпреки младежката му възраст — едва трийсет и пет години — Маквей смяташе Бени за един от най-добрите детективи, с които някога е работил. Бяха се срещали два пъти. Най-напред когато Бени пристигна в Лос Анджелис да прибере заловен беглец от нюйоркския затвор, а по-късно когато Маквей бе поканен в Ню Йорк да си опита силите в едно заплетено убийство, с което местната полиция не можеше да се справи. Оказа се, че и той не е в състояние да разнищи случая, но докато водеха разследването, двамата с Бени прекараха няколко весели вечери на чашка. Веднъж Бени даже го покани на гости в Куинс по случай еврейския празник на Бягството от Египет.
Като разбра, че се обажда Маквей, Бени тутакси грабна слушалката.