Маквей вече имаше чувството, че е опознал всяко кътче на парижката аерогара. И как иначе, щом напоследък минаваше през нея по два пъти в денонощието.
Когато наближиха Париж, полицаят прекоси Сена и подкара към Орлеанската порта. С известно усилие той обясни на развален английски, че Лебрюн разследва нещо ново и иска да се срещне с Маквей на местопрестъплението.
Дъждът отново заваля, докато си пробиваха път през пожарникарски коли и тълпи зяпачи, удържани от верига униформени полицаи. Пред тлеещите останки от жилищен блок шофьорът спря колата и поведе Маквей през хаоса от маркучи и опушени пожарникари, които все още поливаха димящите места.
Сградата беше напълно разрушена. Покривът бе изчезнал заедно с целия последен етаж. Изкривени и полуразтопени от изключително висока температура, пожарните стълби се протягаха настрани като части от недовършен мост, закрепени в несигурно равновесие към разбитите тухли на горните етажи. Самите етажи сега можеха да се различат само по дупките от прозорци, а между тях стърчаха обгорели греди — част от подове и тавани на отделните апартаменти. И въпреки проливния дъжд навсякъде се носеше тежката миризма на изгоряла човешка плът.
Заобикаляйки куп обломки, шофьорът изведе Маквей зад сградата, където под блясъка на преносими прожектори Лебрюн, Бара и Метро разговаряха с едър мъж в пожарникарска униформа.
— А, Маквей! — подвикна Лебрюн, когато пристъпиха в осветената зона. — Мисля, че вече познавате инспекторите Метро и Бара. Това е капитан Шевалие, заместник-началник на районния пожарен батальон.
— Здравейте, капитан Шевалие. — Маквей протегна ръка на пожарникаря, после се озърна към развалините. — Умишлено ли е било?
— Oui — кимна Шевалие и добави няколко думи на френски.
— Всичко е изгоряло много бързо и при извънредно висока температура — преведе Лебрюн. — Използвано е някакво сложно устройство, заредено по всяка вероятност с армейски запалителни експлозиви. Никой не е имал шанс да се измъкне. Двайсет и трима души. Всички са мъртви.
Маквей дълго мълча. Накрая запита:
— Имате ли представа защо?
— Да — решително потвърди Лебрюн, без да крие яростта си. — Тук е регистрирана колата, която карал Мериман, преди да го докопа вашият приятел Озбърн.
— Лебрюн — гласът на Маквей беше тих, но твърд. — Първо, Озбърн не ми е приятел. Второ, разрешете да предположа, че въпросната кола е била собственост на жена.
— Добро попадение — обади се Бара на английски.
— Името й е Анес Демблон.
Лебрюн вдигна вежди.
— Изумявате ме, Маквей.
Маквей не обърна внимание на комплимента.
— С какво разполагате за Озбърн?
— Пежото, което е наел, бе открито в една уличка на два километра от хотела. Имаше три квитанции за неправилно паркиране, значи е било изоставено вчера в ранния следобед.
— И никакви други следи?
— Търсим го из цялата столица, а провинциалните управления претърсват цялата област между мястото, където бе открито тялото на Мериман и пътя, където намерихме колата му.
Наблизо двама навъсени пожарникари изнесоха през задния вход обгоряла детска люлка и я захвърлиха до почернял скелет от матрак. Маквей ги изгледа, после се обърна към Лебрюн.
— Да вървим там, където сте открили колата на Мериман.
Белият форд на Лебрюн проряза мрака с фаровете си, докато завиваха по пътя към крайбрежния парк, където полицията бе открила ситроена на Анес Демблон.
— Живял е под името Анри Канарак. От десет години работел в една пекарна близо до Северната гара. Анес Демблон водела счетоводството. — Лебрюн измъкна запалката от таблото и я поднесе към цигарата си. — Очевидно двамата имат общо минало. Трудно ще е да разберем какво точно, защото той е бил женен за французойка на име Мишел Шалфур.
— Мислите ли, че пожарът е нейна работа?
— Не бих го изключил, докато не я разпитаме. Но ако е била само домакиня, както изглежда, едва ли би имала достъп до тоя тип запалителни материали.
Детективите Бара и Метро претърсиха апартамента на Анри Канарак в Монруж без никакъв резултат. Жилището беше почти празно. Няколко рокли на Мишел Канарак, купчинка каталози за бебешки дрешки, пет-шест неплатени сметки, малко храна в шкафовете и хладилника — с това се изчерпваше всичко. Очевидно семейството бе изчезнало набързо заедно с целия си багаж.