Мишел погледна сестра си, после сведе очи. Разбира се, Мариан беше права. Но това не облекчаваше нито болката от самотата, нито чувството за празнота. Какво пък, мислите никога не помагаха срещу сълзи. Само времето имаше тази власт.
След като бе казала каквото трябваше, Мариан спря пред откритото магазинче на Кей де Белж да купи пиле и пресни зеленчуци за вечеря. Въпреки ранния час, магазинът и тротоарите гъмжаха от народ. Глъчката от коли, стъпки и гласове, беше почти оглушителна.
Внезапно сред всички други звуци Мариан чу някакво странно „пук“. Обърна се да попита Мишел какво е това и видя, че сестра й се подпира на сергията до купчина пъпеши, а върху лицето й е застинало изражение на искрена изненада. После видя как върху бялата якичка на Мишел разцъфна червено петно. В същото време усети нечие присъствие и надигна очи. Високият мъж отсреща се усмихваше. После нещо трепна в ръката му и тя отново чу същото „пук“. Високият мъж светкавично изчезна в тълпата и денят изведнъж помръкна. Мариан се огледа наоколо и видя изумени лица. След това всичко потъна в странна мъгла.
53.
Бернхард Офен можеше да напусне Марсилия също както бе пристигнал, но един самолетен билет в двете посоки по време на убийството би привлякъл вниманието на полицията. Свръхскоростният влак — TGV, както го наричаха французите — стигаше до Париж за малко повече от четири часа. Офен се нуждаеше от това време, за да обмисли спокойно в първокласното купе какво бе станало и какво предстоеше да се случи.
Не беше трудно да открие Мишел Канарак при сестра й в Марсилия — Офен просто я проследи сутринта, когато напускаше Париж и забеляза на кой влак се качва. След като разполагаше с влака и направлението, Организацията свърши останалото. На слизане я проследиха от гарата до дома на сестра й в квартал Льо Пание. От този момент тя бе под непрекъснато наблюдение, като същевременно се съставяше и списък на хората, на които би могла да се довери. Осигурен с тази информация, Офен взе самолета на „Ер Ентер“ от Париж за Марсилия. На летище Прованс го чакаше наета кола. В резервната гума бе скрит чешки автоматичен пистолет CZ с комплект резервни патрони и заглушител.
— Bonjour. Ah, le billet, oui.20
Офен подаде билета си на кондуктора и размени с него няколко шеговити думи, както се полага на един преуспяващ бизнесмен. После се облегна назад и загледа пейзажа, докато влакът летеше през зелената долина на Рона. Движеха се с около триста километра в час.
Беше доволен, че е успял да ликвидира жените от първия опит. Ако някак ги бе изтървал и двете се бяха добрали до апартамента… е, истеричните хора винаги са по-трудна мишена. А макар че там бе работил сравнително чисто, гледката на Жан Люк и петте деца, застреляни у дома си, несъмнено би докарала жените до лудост и писъците им биха събрали целия квартал.
Естествено, съпругът и децата щяха да бъдат намерени рано или късно и това щеше да вдигне на крак цялата полиция. Но Офен нямаше друг избор. Съпругът се канеше да отиде при компанията си в местното кафене, а това би означавало да чака поне до пладне, когато всички щяха да се съберат у дома. Не можеше да си позволи подобна отсрочка, защото в Париж го чакаше далеч по-неотложна задача, за която Организацията все още не бе успяла да ми помогне.
Държавната телевизия Антен-2 бе излъчила интервю с управителя на някакъв голф-клуб близо до Вернон. Според него калифорнийският лекар, когото полицията подозираше в убийството на бившия американец Албърт Мериман, бил изпълзял от реката в събота сутринта и прекарал известно време в кабинета на управителя, преди да бъде откаран от тъмнокоса французойка.
Досега Бернхард Офен бе елиминирал бързо и ефикасно всички близки на Албърт Мериман. Но американският лекар на име Пол Озбърн някак бе успял да оцелее. А сега се оказваше замесена и жена. Двамата трябваше да бъдат открити и премахнати, преди полицията да се добере до тях. Нямаше да е толкова трудно, ако времето изведнъж не се бе превърнало във враг. Днес беше 9 октомври, неделя. Всичко трябваше да се изчисти най-късно до 12 октомври, петък.
— Случвало ли ви се е да работите с господин Либаргер, когато е без дрехи, госпожице Марш?
— Разбира се, че не, докторе — отвърна Джоана, изненадана от въпроса. — Няма причини за това.
Залетл й се струваше все тъй неприятен, независимо дали са в Цюрих или в Ню Мексико. Неговото рязко, високомерно държание бе не просто заплашително. Изпитваше истински ужас от този човек.