— Това не е отговор.
— Ако… ако работя повече с него и той се старае както досега… Бих казала още един месец… Но трябва да разберете, че това е само предположение. Всичко зависи от…
— Ще ви дам цел. До края на тази седмица искам да го видя без бастун.
— Не знам дали е възможно.
Залетл натисна бутона до ръката си и сухо изрече в микрофона:
— Госпожица Марш е готова за работа с господин Либаргер.
54.
Маквей гледаше през прозореца. Пет етажа под кабинета на Лебрюн площад Парви гъмжеше от туристи, дошли да разгледат отсрещната катедрала Нотр Дам. Наближаваше пладне и есенният ден беше топъл, сякаш лятото се завръщаше.
— Осем убити, пет от тях деца. Всички простреляни в главата с куршум 22-ри калибър. Никой нищо не е видял. Нито съседите, нито хората в магазина.
Лебрюн захвърли върху бюрото си факса от марсилската полиция и посегна към големия хромиран термос.
— Професионалист със заглушител — каза Маквей, без да крие гнева си. — Още осем точки от списъка на високия.
— Ако е бил той.
Маквей рязко завъртя глава.
— Вдовицата на Мериман, нали? Как мислите.
— Мисля, че вероятно сте прав, mon ami — тихо отвърна Лебрюн.
Маквей се бе прибрал в хотела малко преди осем часа и веднага бе позвънил в дома на Лебрюн. Той от своя страна бе поръчал полицейските поделения в цялата страна спешно да бъдат уведомени, че животът на Мишел Канарак е под заплаха. Оставаше очевидният проблем — как да я намерят. Не разполагаха почти с нищо, освен описание — инспекторите Метро и Бара най-сетне го бяха изкопчили от наемателите на съседните апартаменти — тъй че предупреждението увисваше във въздуха. Трудно се осигурява охрана на призраци.
— Откъде можехме да знаем, приятелю? Преди вас моите хора обикаляха реката цял ден и не откриха никакви доказателства за присъствието на трети човек.
Лебрюн се мъчеше да го утеши, но това не прогонваше горчивото чувство за вина и безпомощност, което изгаряше стомаха на Маквей. Осем души бяха загинали, а можеха да са живи, ако той и френските полицаи си вършеха работата малко по-добре. Мишел Канарак бе застреляна само няколко минути след като той предупреди Лебрюн, че животът й е застрашен. Ако беше разкрил истината и дал това предупреждение три, четири, пет часа по-рано, щеше ли да се промени нещо? Може би, но най-вероятно не. Тя пак щеше да си остане игла в купа сено.
„Да защитавам и да служа“ — гласеше девизът върху герба на полицията в Лос Анджелис. Хората се смееха на тия думи, подиграваха се или изобщо не им обръщаха внимание. „Да служа.“ Кой знае какво означаваше това. Но защитата на хората бе нещо друго. Ако човек се вълнуваше като Маквей. Ако страдаше дълбоко, когато хората загиват, защото колегата или отделът не е бил на нужната висота. Човек не говори за тия чувства и те остават скрити. Не ги вижда никой, освен лицето от дъното на бутилката, когато човек опитва да забрави. Това не е идеализъм — идеализмът се изпарява още щом видиш за пръв път какво е куршум в лицето. То е нещо друго. То обяснява защо толкова дълго си влачил хомота и продължаваш да го влачиш.
Мишел Канарак и близките на сестра й не бяха строшено видео, което може да се поправи. Хората в блока на Анес Демблон не бяха смачкана кола, за която да се пазариш в гаража. Те бяха живи хора, богатството, което полицаят опазва добре или зле през всеки работен ден от своя живот.
Маквей кимна към термоса в ръката на Лебрюн.
— Кафе ли е това?
— Oui.
— Предпочитам го черно — каза Маквей. — Да подхожда на деня.
В 9:30 Лебрюн бе изпратил технически екип до парка да вземе отпечатъци от следите и да претърси боровата горичка за в случай, че Маквей е пропуснал нещо.
В 10:45 Маквей бе пристигнал в кабинета и двамата бяха отишли в лабораторията да проверят какъв е резултатът. Завариха един техник да се върти със сешоар около затвърдяващия гипс. Пет минути по-късно отпечатъкът беше достатъчно сух, за да го изкарат върху хартия.
После дойде ред на колекцията от шарки, която бяха осигурили производителите на автомобилни гуми. След четвърт час имаха резултат. Мастиленият отпечатък от гипсовата форма съвпадаше с шарките на италианска автомобилна гума „Пирели“, размер P205/70R14, пригодена за джанта с ширина четиринайсет и диаметър трийсет и пет сантиметра. В понеделник сутринта специалист от фабриката „Пирели“ щеше да разгледа отпечатъка и да каже дали могат да се определят още подробности.