Тя го каза толкова непринудено, като че между минути и часове нямаше ни най-малка разлика. Сам Хоукинс им кимна усмихнато.
— И какво всъщност ви каза той? — попита.
— Той? Кой?
— Мъжът, който слезе тук от кануто.
Ми и Ти нямаха представа за остротата и лукавството на един траперски ум и от изумление не знаеха какво да кажат.
— Ее, отговор! — настоя Сам Хоукинс.
Двете се спогледаха безпомощно. Другият ги беше заплашил с тояги, ама тоя пък имаше пушка в ръката. Той значи при всички случаи беше по-опасен от първия и на това отгоре изглежда вече знаеше всичко.
Ми беше по-умната от двете. Тя трябваше да каже, че мъжът е продължил с кануто, и да премълчи, че е отишъл в градината. Претегляйки позволено и забранено, нейният негърски мозък намери изход. По тая причина отвърна сърцато, като посочи към плантацията.
— Дошъл той и на свой кану в градина продължил плават.
Това дори за Сам Хоукинс беше повече от прекалено; той я зяпна.
— Момиче, да не си откачила? Та в градината няма капка вода! Значи тук слезе?
— Да.
— Кануто продължи оттук по водата?
— Да, маса.
— А мъжът загреба пешком навътре из градината?
— Здравата загребал!
— Забранил ви е да казвате?
— Щели тояги да получават.
— Нямайте грижа! Тези тояги той самият ще ги получи, можете да бъдете уверени, ако не се лъжа!
Изявлението събуди доверието им и след няколко понататъшни къси въпроса той узна всяка дума, която Уолкър беше разменил с тях. Така споменаха и за лежащата по-надолу лодка на фермера.
— Можете ли да гребете? — попита ги.
— Да гребат? Да — отговори Ми с горд тон. — Ние гребат мис всеки ден по вода.
— Я погледнете тогава към отсрещния бряг! Виждате ли двамата мъже там? Тези двама мистърс са мои добри приятели. Те дават мило и драго да дойдат отсам, ама нямат превозно средство. Ако една от вас прояви желание да отиде отвъд с лодката, ще й дам тая великолепна картина, на която можете да видите каква шапка трябва да си купите. Такива като нея са отскоро на мода.
Той отвори ловджийската си шуба и извади една хартия с безброй гънки по нея. Беше лист от някакво списание. Прерийният ловец рядко има къс хартия у себе си и заради тая рядкост Сам свято бе съхранил листа. Сигурно беше завивал вече стотици неща в него. Беше до такава степен покрит с мазни, саждиви, мръсни и кървави петна, че бе станал почти прозрачен и отпечатаните от една страна букви се виждаха от обратната. Но гравюрата си личеше горе-долу добре. Тя представляваше момичешка глава с монголски черти. А на тази глава се мъдреше една южнокитайска тръстикова шапка с периферия, която имаше размерите на семеен чадър, предназначен за десет души. Под него се четяха думите: «Една китайска красавица от времето на император фунг ду чу, петстотин години преди Христа».
Сам оглади хартията върху коравата си кожена шуба и подаде картината на двете черни момичета. Съглеждайки главата, че пък и шапката, Ми и Ти плеснаха запленени ръце.
— Какъв шапка! — извика Ми. — О, Исусе, Исусе! Колко красив! Кои са знатната дама?
— Една негърска кралица от Ню Йорк. Има състояние от триста милиона и винаги носи най-новите шапки.
— И картината са наши?
— Да, ако една от вас закара лодката отвъд.
Сега се започна надпревара кой да заслужи тая скъпоценна награда. Сам реши борбата по соломоновски. Той каза, че ще раздели картината на две части, и всяка ще си получи своята половина, но онази, на която се падне дясната половина на шапката, трябва да гребе.
Двете бяха съгласни. Ти получи дясната страна на драгоценната картина и се впусна в най-бърз бяг към лодката. Държейки своята половина високо над главата, Ми затанцува от възторг, като надаваше същевременно какви ли не викове на радост.
Сам Хоукинс повече не се интересуваше от нея. Той прегледа с обичайната си грижливост земята. На брега наистина нямаше нищо за откриване, тъй като Уолкър беше заличил там следите си. Но в периферията на градината неговото обучено око откри няколко повалени стръка. Този знак се повтаряше през период от крачка и не оставяше никакво съмнение, че някой е минал оттук.
През това време Ти стигна до другия бряг. Дик и Уил се качиха и тъй като бяха по-опитни в карането на лодка от негърката, то не след дълго двамата пристанаха от тая страна на реката.
Ти даде знак — каза Уил. — Някаква следа ли си открил?
— Да — изхихика Сам. — Скоро ще го пипнем, ако не се лъжа.
— И къде пък?
— Слушайте — обърна се Сам към негърските момичета, без да вземе под внимание въпроса на Уил, — аз имам още една картина. Тя е къде-къде по-красива от първата. Ще получите и нея, ако направите това, което ви кажа.