— Да, тук в съседство.
Лефлър се изхили.
— Не бива да се отдалечавате заради мен, мистър Уилкинс! Щом като наистина ме изключват от доверието, то аз съм този, който ще се оттегли. Ще сляза временно в градината и ви моля да ме повикате чрез слугата, когато ще можете да ме приемете отново. Не ми се иска да ви напусна, преди да сте ми съобщил решението си по нашата работа.
Той тръгна. Плантаторът вдигна с приятелско предупреждение пръст.
— Мистър Хоукинс, тук вие си спечелихте един враг.
— Хм! Всички негодяи са врагове на честния човек. Един повече или по-малко, все ми е тая, ако не се лъжа. Що се отнася до следващата ни работа, то тъкмо той не желая да узнае нещо, мистър Уилкинс.
— Имайте предвид, че той е мой съсед, и че в такива уединени местности съседите често разчитат един на друг!
— Може да е така, ама аз хич не вярвам на тоя човек. Ще ми обещаете ли да не давате гласност на нещата пред него?
— Ако на всяка цена го желаете, да. Ама наистина ли пък е чак толкова важна работата ви, мистър?
— Много. Ще разберете веднага. Да ви е известен случайно някой си Кървавия Джак?
Плантаторът видимо се изплаши.
— Тоя ли? — отговори. — Ох, прекалено добре си ми е известен той!
— Той се кани тази нощ да ви направи едно посещение.
— Мили Боже! Това е лоша вест!
Уилкинс направи няколко крачки напред-назад из стаята и спря после пред Сам.
— Откъде го знаете, сър? Той самият не може да ви го е казал все пак!
— Напротив, лично той… хи-хи-хи-хи! Подслушах го снощи в гората — на четири часа път оттук.
— Каква вест! Тя действително е от изключителна важност! Елми, детето ми, какво ще кажеш по тоя въпрос?
След сцената с Лефлър Елми дума повече не бе изговорила.
— Успокой се, па — каза сега невъзмутимо. — Щеше да е ужасно, ако бяхме нападнати ненадейно от този човек и съучастниците му. Но сега ние знаем и можем да вземем своите превантивни мерки. Мастър Адлер ще стори своето, а ако помолим Сам Хоукинс, той може би ще остане, за да ни заеме своя остър ум, опит и прочутата си пушка. Нали тъй, мастър?
Тя му протегна усмихнато малката си ръка. Сам я улови с два пръста и я притегли към онова място на ловджийската си шуба, под което предполагаше, че е сърцето му.
— Оставам при вас, мис, и не сам, а ще ви доведа и двама юнаци, които са печени в тия неща. Вие сте чела за мен, мис. Вестникът може би е споменавал и имената Дик Стоун и Уил Паркър?
— Разбира се. Та нали те са винаги при вас, заради което вас тримата навсякъде ви наричат «Детелиновия лист».
— Тези двамата също ще ви помогнат.
— Значи са тук?
— Yes. Детелиновия лист е в пълен състав, ако не се лъжа. Те стоят в градината и ме чакат.
— Защо не влязоха с вас?
— Защото отвън са по-необходими, но по късно вероятно ще дойдат с мен. Немският надзорник оправен мъж ли е?
— Можем да разчитаме на него — отвърна Плантаторът. Елми стрелна баща си с благодарен поглед. После като че подчерта похвалата.
— Той би рискувал живота си за нас — каза.
— Е, при това положение вероятно ще ни се удаде да се справим с нехранимайковците. Нека ви разкажа по-подробно, мастър Уилкинс!
Сам осведоми сега за всичко, което се бе случило снощи, а баща и дъщеря го изслушаха с най-голямо напрежение.
— Значи тоя Уолкър е също тук, в пределите на моето имение? — попита Уилкинс. — Какво може да иска?
— Във всеки случай е воден насам от съвсем определено намерение. Може би ще ви навести. Ще обещаете ли в този случай да го задържите, докато се върна?
— Разбира се. Обещавам ви. Значи сега ще продължите да следвате дирята му?
— Трябва на всяка цена да го пипнем.
— А ако следата му се изгуби?
— Тя със сигурност води към Боми.
— Боми? Аха! Познавате ли го?
— Едва преди половин час чух за него. Що за тип е тая чернилка?
— Един неблагодарен и себичен негодник. Брат ми го освободи, че дори и малко земя му подари. Твърде мързелив, за да се изхранва с работа, той започна да търгува с ракия. За да не допусна да зарази и моите хора, аз им забраних да купуват от него. Оттогава той опитва по всякакъв начин да ми навреди. Значи сте на мнение, че Уолкър го е потърсил?
— Бих могъл да се закълна в това.
— В такъв случай би трябвало да го познава.
— Не е непременно задължително. Той е разпитвал двете негърки Ми и Ти за някого, който е враждебно настроен към вас, и те му назовали тоя Боми. Вече знаете всичко, мастър. Сега аз ще отида да му направя с моите спътници едно посещение на тоя Боми. Може би ще спипаме типа при него.