Лефлър беше оставил Елми да се изкаже. Гледаше я кажи-речи невярващо.
— Право ли чувам? — попита, загубил важността си. — Значи ми казвате не?
— Твърдо НЕ.
Напразно търсеше той думи. Беше толкова сигурен преди туй, че ще получи утвърдителен отговор, че сега не можеше да се опомни от направо невъзможното.
Подведен от веселостта на Елми, Уилкинс почти бе повярвал, че тя тайно е обичала Лефлър. Това го потисна и угнети, ала той щеше безпрекословно да се подчини на желанието на единственото си дете. Сега кимна одобрително.
— Ей на, получихте си го, сър — каза ледено на Лефлър. — Бил сте непредпазлив. Прекалено голямата увереност често е за лошо. Откровено ще призная, че много добре разбирам умозаключенията на дъщеря си. Това е било една прибързаност от ваша страна, която неприятно ни засяга. Последиците за съжаление не мога да ви спестя.
Чак сега започна Лефлър да осъзнава, че наистина е проиграл всичко. Лицето му придоби зеленикав оттенък, страните хлътнаха, челото се зачерви, а дългите костеливи пръсти зашариха нервозно нагоре-надолу по сакото.
— Помните ли все още всичко, което ви казах преди малко, мастър?
— Помня — отговори Уилкинс с жест, сякаш трябваше да събере някакъв особен кураж за този отговор.
— Но изглежда все пак сте бил убеден, че мис ще каже «да»! Обещахте също, че ще я придумате! Промяната настъпи твърде бързо. Дано не се разкайвате! Или може би желаете още време за размисъл? Бих могъл утре пак да дойда.
— Благодаря, сър! След случилото се времето за размисъл е излишно. Нашето решение си остава.
— Да — повтори и Елми. — Нашето решение си остава.
Вбесен, Лефлър пристъпи крачка към плантатора.
— Е, добре — изсъска. — Всеки е ковач на собствената си съдба. Не мога да ви кажа нищо повече, освен че вас двамата разкаянието твърде скоро ще ви споходи. Тогава напразно ще копнеете по мен!
С високомерно вдигната глава той напусна стаята. Баща и дъщеря мълчаха, докато отдолу се зачуха ударите от копитата на кон.
— Тръгва си! — каза Уилкинс с дълбока въздишка.
— Мъчно ли ти е за това, па?
— О, не. Но преди пет минути не очаквах такъв изход.
— Той заяви, че си възнамерявал да ме уговаряш!
— Действително му обещах, макар и аз да не го ценя особено. Но при неговото поведение нямаше как да не предположа, че не разчита съвсем без шанс на твоя утвърдителен отговор. А и той изнамери средство да ме принуди да сметна един такъв съюз за желателен.
Тя го погледна изненадано.
— Какво ще е това средство, па?
— Знаеш, че по време на Гражданската война бях привърженик на Северните щати. Всички земевладелци в тази област са заклети южняци. Който прави изключение, лесно може да бъде съсипан посредством разни интриги. За добрата кауза навремето аз принесох в усърдието си някои жертви и сторих едно-друго, за което тук никой не бива да знае. Как се е добрал Лефлър до тази информация, не мога да проумея, но той знае много и би могъл да ми причини тежки щети.
— Да не би да те е заплашвал с това, в случай че му откажеш ръката ми?
— Да.
— В такъв случай имаш най-яркото доказателство за неговите мерзки принципи. По-добре да тръгна да прося, отколкото да бъда жена на един такъв мерзавец!
— Елми, ти не познаваш сиромашията!
— Ще съумея да я понеса. Но нещастието да съм жена на подобен човек, не бих могла да преживея. Впрочем нали не сме бедни, па.
— Но той може да ни погуби!
— Тогава разпродаваме и се изселваме!
Уилкинс въздъхна дълбоко и поклати глава. Той имаше още нещо на сърцето си, ала не се осмели да обремени с него душата на своето дете. Имаше ли право да говори за тайната, която и на нея би отнела нощния покой? Не, поне засега още не.
Засега още не — така си бе мислил винаги, а все щеше да дойде време, когато ще е принуден да говори. После какво? Той отърси тази мъчителна мисъл, защото се чувстваше твърде слаб, за да я доразвие докрай.
Елми обви ръце около него и сгуши глава на гърдите му.
— Значи смяташ, че правилно съм постъпила?
— Съвсем правилно и сърцато, детето ми.