— Така сърцата ще ме намериш и довечера, ако се наложи да отблъснем бушрейнджърсите. Аз храня най-крепка увереност. Мистър Адлер знае ли вече?
— Не. Още не съм го видял. Изпрати го при мен, ако го срещнеш!
Елми тръгна към стаята си. Точно когато отваряше вратата, чу някакъв шум. Видя Адлер, който излизаше от своята стая и щеше да мине покрай нейната.
— Мистър Адлер!
Той спря и свали почтително шапка.
— Ще заповядате ли нещо, мис Елми?
Винаги й говореше така вежливо и почтително. Противоречието между това смирение и неговата иначе горда природа объркваше Елми всеки път, когато се озовеше в негова близост.
— Исках да ви помоля да приемете едно малко поръчение от па — каза тя.
— С най-голямо удоволствие, мис Елми.
Елми стоеше на отворената врата и при последните думи отстъпи бавно назад. А той… е, той естествено я последва. Та нали си мислеше, че ще получи някаква заръка.
Нейното смущение нарасна, толкова повече че Адлер бе притеглил вратата след себе си.
Ето че сега бе тук и очакваше поръчението. Какво да стори? Че той трябваше да отиде при па, това можеше да му каже с няколко думи и вън. Защо следователно допусна да влезе заедно с нея? Сега обаче бе твърде късно просто да го отпрати пак навън. Това би го наранило или пък би му издало нейната обърканост. А тя се боеше и от двете. Трябваше значи бързо да намисли нещо друго.
Погледът й полетя търсещо наоколо да открие някакъв предмет, който да е нейното спасение… ах, ето че то вече дойде!
— Елми, Елми, моя Елми! — извика отвън папагалът. Да, птицата беше спасителят от бедата.
— Мастър Адлер, разбирате ли от ор… ор… ор… Как ли пък само се казваше думата? Понякога е извънредно неприятно да знаеш първата сричка на някоя дума, но не и следващите четири.
Той бе доловил кряскането на папагала и се досети какво има предвид тя.
— Орнитология? — притече й се незабавно на помощ.
— Да, орнитология исках да кажа.
— По-рано много се занимавах с птичата наука.
— Също с папагали?
— Също.
— Е, да, вие знаете всичко. Неведнъж вече съм се учудвала на това. Сега знаете дори един папагал какви…
Елми спря уплашена по средата, защото въобще не знаеше какво да пита по-нататък.
— Какви болести може да има един папагал? — усмихна се той. — Да, зная и това. Вашият болен ли е, мис Елми?
Миглите й полетяха нагоре и той срещна един благодарствен поглед.
— За съжаление, да. Много се безпокоя за милата животинка.
— Вероятно ще мога да му помогна, мис Елми.
— Да отида ли да го донеса?
— Моля!
Елми тръгна. Но отвън сложи ръка на сърцето си.
«Мили Боже, какво да правя? Та нали папагалът си е съвсем здрав. Каква болест да му избера тогава? Не зная.»
Тя взе колебливо птицата със синджирчето от мястото й и я отнесе на Адлер.
— Ето го.
Адлер огледа малкия пациент.
— Мошеник, мошеник! — извика папагалът. — Върви си, палячо, върви си!
— Благодаря много, драги мой! — засмя се той. — Наблюдавала ли сте внимателно този нахалник? Наясно ли сте с неговото страдание?
— Да, напълно наясно — изплъзна се от нея.
— Тогава нека видя дали моята диагноза ще се съгласува с вашата. Аз смятам именно вашия малък любимец за прекалено нервен.
— Да, това е! — извика тя с облекчение. — Той страда от раздразнителност, клетият, милото папагалче. Но много се страхувам, че за това лечебно средство няма.
— Защо?
— Па, каза преди, че веднъж пострадали, нервите много трудно се лекуват.
— Това е вярно, що се отнася до хората. Но един папагал има много по-здрави нерви от човешките.
— Какво лекарство би могло всъщност да му помогне?
— За да го знае, човек трябва да познава причината за заболяването. Нервите обикновено се изтощават от някакви вълнения.
— Да, това е то!
— И от какво естество бяха тези вълнения?
— Той изобщо не може да понася мосю Лефлър и колкото пъти го види, изпада в силна възбуда.
— О, колко жалко!
— Защо пък жалко?
— Защото при това положение няма как да се помогне на животинката. Човек не може все пак заради една птица да посочи врата на някой добър приятел!
— Папагалчето ми е по-скъпо от съседа.
— Възможно. Но въпреки това не бива да бъдете неучтива спрямо Лефлър.
— Ще бъда, стига да мога да спася по тоя начин любимеца си. Лефлър въобще няма да идва повече. Казах му го преди малко.
— А баща ви?
— Присъстваше и ми даде право.
— И всичко се случи заради папагала?
Нещо трепна така своеобразно около устата му, че привлече вниманието на Елми.