Художникът изглежда имаше някакъв отговор на езика си, ала го задържа. Откритото му лице прие особен израз на напрежение и като под някакво спонтанно решение той каза:
— Ако действително възнамерявате нещо подобно, то това в никой случай няма да стане по начина, както сте го замислил.
— Че как другояче? Говорете, де! Вие ми харесвате и ще ми е приятно да чуя мнението ви. Well!
— Имам предвид, че преди всичко би трябвало да установите връзка с някой обигран мъж, запознат в подробности с тукашните условия.
— Много право! Но не познавам такъв мъж. Бих му заплатил добре, много добре… Кажете, да не би вие самият да сте добре запознат?
При това повдигна очаквателно тънките си вежди.
— Вече от три години обхождам Турция, а тук се намирам от девет месеца.
— Великолепно! Не бихте ли проявил желание да ми съдействате?
— При определени обстоятелства, да.
— Какви обстоятелства имате предвид?
— За да говоря за тях, би трябвало по-добре да ви познавам. При такова едно приключение човек лесно може да си сложи главата в торбата. От друга страна, аз обичам опасността и често съм я търсел с единственото намерение да упражня и изпитам силите си, но…
Той се канеше да продължи, ала англичанинът прекъсна въодушевено думите му:
— Силите да упражни! All right! (Чудесно!) И аз ще упражня моите тук, в Константинопол. Слушайте, вие сте моят човек! Yes. Богат ли сте?
— За съжаление — не.
— Нищо не вреди! Изровете някое приключение, някое чисто турско, повече нищо! За всичко друго ще се погрижа аз самият. Плащам добре, много добре! Well!
Паул Норман се загледа замислено надолу. След известно време весела усмивка заигра около устните му.
— Вие сте джентълмен — отвърна — и аз ви вярвам. Добре, ще помисля и проуча… Колко време ще останете тук?
— Колко време? Колкото ми харесва. Естествено! Well!
— А къде мога да ви намеря?
— На моята яхта. Лежи долу в пристанището. Ще я откриете веднага. Носи моето име и точния ми портрет.
— Да не би така, както седите сега тук?
— Yes. Защо не? Даже много, много сполучливо съм нарисуван. Вие какъв сте, мистър Норман? Пейзажист или портретист?
— Портретист.
— Отлично подхожда за мен — ще ви позирам да ме рисувате. Искате ли?
— Ако вие го желаете.
— Хубаво. Можем да започнем още утре. Част от възнаграждението ще платя предварително. Имате разни дребни разходи, зная вече!
С тези думи измъкна дебелия си портфейл, извади от него един плик за писмо, пъхна нещо в него и го залепи. После го подаде на художника. Паул Норман се поколеба да посегне, ала сетне все пак прибра аванса, тъй като носът на Линдсей изпадна в застрашително клатушкане.
— Значи утре — каза сър Дейвид. — Преди обяд. А сега… имате ли време?
— Съвсем малко. Имам сеанс.
— А-а… някоя картина?
— Да. И тъй като вие сте толкова открит с мен, нека бъда откровен и аз. Рисувам една дама.
— Как? Какво? Да не би някоя туркиня?
— Черкезка.
— By Jove! (Дявол го взел!) Красива ли е?
— Несравнимо!
— Well. Но как стана тъй, че вие, един чужденец, имате право да гледате и рисувате тази жена или девойка?
— Работата е много проста и все пак изключително необикновена. Вие знаете, че търговията с роби е забранена. Въпреки това тя все още продължава да си съществува. Много често най-красивите черкезки момичета биват отвеждани към Стамбул, за да бъдат продавани тук на големците от султанската империя. Отсреща в Черкезкия квартал познавам един търговец на момичета, който оперира само с първокласни красавици. Неотдавна получил една млада черкезка, която определил за султана. Обърнал се към миралая на гавазите и чул от него, че тая работа така лесно не може да се осъществи. Най-краткия и сигурен път бил да се обърне към султан валиде, майката на султана, и да й представи един портрет на момичето. Тя била достатъчно свободомислеща да се съгласи на подобно нещо. Тъй като обаче сега няма мохамедански художници, търговецът се принудил да потърси някой европеец и изборът му паднал на мен.
Сър Дейвид слушаше с най-голямо напрежение.
— Значи вече сте имал сеанси с нея?
— Пет.
— И наистина ли е толкова красива?
— Поразително красива.
— WellL — продума замислено Линдсей. После дигна глава, като да му бе дошла някоя добра идея. — Чуйте, мистър Норман, девойчето би било работа като за мен. Yes.
Художникът трепна.
— За вас? — проточи той.