— Това не те засяга. Ти ми каза вестта си и аз ще участвам, а каквото имаш още да ми съобщиш, можеш да го кажеш сега. Онзи там вътре няма как да ни чуе.
— Той тая вечер още ли ще е тук?
— Не вярвам.
— Това е добре. Не са ни необходими свидетели, нашият първи план беше отличен, но главатарят го промени. Тъй като аз много добре те познавам, а и ти вече си ни вършил разни други услуги, бях пратен при теб да събера информация. Ще дойдем тук точно в девет часа.
— И кога ще се спуснем към замъка?
— Зависи от обстоятелствата и ще го определи Кървавия Джак. Имаш ли достатъчно ракия?
— Повече отколкото гърлата ви могат да понесат.
— Добре. Разкарай значи оня обесник вътре, та довечера да сме сами!
Той изчезна към гората, за да подири там прикритие.
Съдържателят Боми постоя още малко и после влезе отново в колибата. Сам Хоукинс не сметна за уместно да проникне сам във вътрешността. Той беше убеден, че Уолкър е вътре и не искаше да допусне да се стига до битка, която би могла да погуби целия им план. Ето защо изпълзя от скривалището си и обходи внимателно дървената колиба, стремейки се да долови някакъв издайнически шум, ала не чу нищо. После се върна обратно при вратата, притисна се плътно до стената и махна на спътниците си. Със знаци им даде да разберат, че трябва да се промъкнат възможно по-незабелязано.
Но за Уил Паркър приготовленията бяха продължили твърде дълго. Той не обичаше прекалената предпазливост, а бе повече за една действена атака и счепкване.
— Сега нали е все едно дали ще ни видят — замрънка той. — Влезем ли веднъж вътре, всичко бездруго ще е наше.
— Сам ще се кара.
— Pshaw! Той прекалено много се церемони. Сега пак пропиля цяла камара време и за какво? Да си лежи там из храстите и да зяпа дъртия нигър. Смешно!
С тези думи той закрачи открито към колибата и на Дик не остана друг избор, освен да го последва. Още не бяха стигнали до Сам и вратата, която бе само открехната, шумно се затръшна и зарези.
— Проклятие! — изшептя Сам Хоукинс. — И какво пък ви скимна, типове, да търчите така открито? Да не би да си мислите, че на тоя коптор са избити четири прозореца само за да се наднича вътре, но не и обитателите да надзъртат навън?
Който иска да улови някоя птица, трябва да се промъкне потайно, а не да се втурне открито с такава парлама, както го сторихте вие, ако не се лъжа!
— Е, птицата, която искахме да имаме, навярно няма да ни се изплъзне. Надявам се само да се намира в тоя стар кафез. Уил Паркър посочи кисело колибата.
— Че ти си бил голям умник бе, старо! — подигра се Сам Хоукинс.
— И как се каниш да я заловиш, а?
— Е, ами просто влизаме и я измъкваме!
— Като хората само от съчувствие към един такъв непоправим грийнхорн, какъвто си ти, ще отворят вратата и най-любезно ще го поканят да влезе. Хи-хи-хи-хи!
— Тогава ще разбием вратата!
— Опитай! Нямам нищо против, ако искаш да получиш куршум в главата.
— Да не си мислиш, че нигърът ще стреля? Няма да посмее!
— Pshaw! Той е собственикът на къщата и може да отваря само на който е добре дошъл за него. Ако бяхте проявили нужната предпазливост, то сега щяхме да стоим там вътре, а рибата да се мята на въдицата ни.
— Той всъщност наистина ли е вътре?
— Да. Двамата, които току-що подслушах, говориха за него.
— И коя пък беше другата чернилка? Сигурно някой негър на Уилкинс?
— Good luck! Великия Маниту да ти просветли пипето! Той беше един от черните, които подслушах вчера в гората при бандата на Кървавия Джак. Познах типа, когато излезе, по раираните парцали, които е навлякъл на тялото си. Но дори и да не бе такъв случаят, пак щях да знам къде съм. Той говори с Боми за Джак. Ако си бяха имали представа, че Сам Хоукинс се таи в храсталака, сигурно щяха да си сдържат муцуните.
Уил Паркър клюмна глава, докато Дик Стоун изслуша ухилен изчерпателния доклад на стария трапер и кимна доволен.
— Великолепно, че си го чул, Сам!
— Но по никой начин не бива да допуснем да се разбере, че някой е подслушвал! Иначе ще ни теглят една дебела черта на сметките.
— А как ще влезем сега в колибата?
— Ще трябва да опитаме дали ще ни пуснат.
— Ами че почукай тогава!
Сам Хоукинс направи удивена физиономия.
— Аз? — попита. — С ума ли сте? Да не си мислите, че двамата типа в колибата са видели и мен така хубавичко като вас?
— Но сега са чули шептенето ни.
— По тяхно мнение то идва от вас двамата. Че Сам Хоукинс в собствената си персона е тук, те не знаят. Та почукайте значи вие и ако преговорите не доведат до целта, ще си тръгнете открито, както дойдохте! Предполагам, че те ще ви последват после, за да видят дали наистина си отивате. В този случай аз ще се шмугна бързо в колибата и ставам неин господар. Вие ще се върнете сетне тайно в храсталака, в който се криехте преди малко. Останалото после си е ваша работа. Но при всички случаи бихте могли да стигнете от вашето скривалище колибата с куршумите си и да пратите няколко мерки олово, ако поиска да офейка.