— Вратата е отворена — прошепна Дик.
— Вътре са двама. Чувате ли ги да говорят! — попита Уил.
— Нямах ли право? — заликува Сам Хоукинс. — Сега ще спипаме типа, ако не се лъжа. Come in![65]
Когато тримата нахлуха — Сам Хоукинс начело — в колибата, Боми стоеше до вратата, докато Лефлър бе седнал така, че бе обърнат с гръб към входа.
— Good morning, за втори път, черна кукумявко! — поздрави Сам. — Я гледай, протежето ти май се е излюпило от дупката си, а?
— Протеже? — попита негърът. — Кой?
— Ей сегичка ще ти покажа.
Сам избута черния настрани, пристъпи, последван от другите двама, към предполагаемия Уолкър и го тупна по рамото.
— Най-сетне, момчето ми! И къде пък пропадна така внезапно?
Когато ги чу да влизат, Лефлър бе взел и доближил чашата до устата си. Сега отпи спокойно и едва тогава се извърна бавно.
— The devil! Кой грубиян се осмелява да ме чука? Запретявам го с цялата си сериозност!
Тримата ловци отскочиха назад с удължени физиономии. Лефлър избухна във висок смях.
— ’s death! Каква палячовщина се изпълнява всъщност тук? А, кого виждам тук? Сам Хоукинс! Е-е, мой малки сър, физиономията ви не е много одухотворена, поне в този миг не. И какво пък сте се вторачил в мен?
Но той криво си бе направил сметката по отношение хитрия Сам. Тази подигравка бе достатъчна, за да си възвърне траперът цялото присъствие на духа. Той из един път направи съвършено различна физиономия и поклати удивено глава.
— Мистър Уолкър, как човек във вашето положение все още може да отваря такава голяма уста, ей това не го проумявам.
— Уолкър? — изхили се Лефлър. — Да не би да сте окьоравял, откакто се видяхме? Надявам се все пак да ме познавате.
— Действително, момчето ми. Вие сте Уолкър-Хопкинс!
— Не ви разбирам. Та нали преди късо време ме видяхте при Уилкинс.
— При него заварих само един-единствен мъж, и това беше мистър Лефлър.
— Е, че нали аз съм този.
— Вие? Лефлър?
Сам се затресе във весел смях, към който се присъединиха и спътниците му. Те веднага схванаха, че Сам преследва определена цел.
— Но, сър, моето име действително е Лефлър.
— Pshaw! — откликна Сам. — Я не ни баламосвайте с такива детинщини! Лефлър току-що препусна с коня си. В замяна на това пък вие сте убиецът Хопкинс. Вашите безсмислени доводи с нищо няма да ви помогнат. Уил, я подай ремъка! Ще вземем да вържем малко ръцете на мистъра.
— Няма да го позволя! — извика Лефлър яростно. — Питайте негъра тук! Той ще ви засвидетелства, че не се казвам Хопкинс.
Боми ококори очи и закима усърдно.
— Тоя маса е маса Лефлър, сър!
— Мълчи, куче! — сряза го с гръмовен глас Сам. — На теб много-много няма да ти се церемоним! Дайте ремъка!
Така ще омотаем нехранимайковците, че след пет минути ще заприличат на сарми!
Двамата — и Лефлър, и негърът — бяха слушали толкова много за забележителния «Детелинов лист», че не се осмелиха да окажат съпротива. Освен това бяха държани в шах от оръжията на Дик и Уил. Но пък толкова повече повдигаха протести срещу отношението към тях. Нищо обаче не помогна и за кратко време бяха така здраво пристегнати с ласото на ловеца, че не можеха да се помръднат. Даже да ругаят вече не смееха.
— Сега отивам — рече Сам Хоукинс — да се погрижа за по-нататъшния транспорт на тоя Уолкър. Вие оставате при тях, зарезвате отвътре вратата и не пускате никого! В случай на нужда използвайте пушките си! Вдигнат ли тия врява, треснете им един юмрук по носа… ама не прекалено нежно, това е най-доброто средство за такива мизерници, ако не се лъжа!
Той тръгна. Намерението му беше да се върне в господарската къща и затова немалко се зарадва, когато още на късо разстояние видя да се задава яздешком немският главен надзорник. Побърза насреща му.
— Сър, мога ли да си позволя предположението, че сте от обитателите на Уилкинсфийлд?
— Да, така е, мистър Хоукинс. Аз се казвам Адлер и съм главният надзорник. Мистър Уилкинс говори с мен за вашето предупреждение. От съображение за сигурност ние изпратихме един куриер до Ван Бурен да доведе въоръжена помощ. Това ви устройва, нали?
— Да. Но аз се нуждая и от още един пратеник, а именно до плантацията на Лефлър.
— Лошо. От тази заран ние сме във враждебни отношения с него.
— Нищо не вреди. Той току-що си получи вече възнаграждението. Ние търсим един нехранимайко на име Уолкър. Той се беше скрил в колибата на Боми и ние я обсадихме. По едно време пристигна Лефлър и за да спаси негодяя му дал дрехите си. Следствие на това ние сметнахме Уолкър за Лефлър и го оставихме да си замине с коня на тоя. Предполага се, че се е отправил към имението на плантатора, но трябва да сме сигурни в това.