Аз имам син, ти имаш дъщеря. Двамата могат да се оженят, така моята половина, която твърдо ни остава, ще ти бъде и на теб от полза.» Така казал братът, после… се споминал.
Лефлър отново спря по средата. Уилкинс бе обронил глава на облегалката на стола. Сега се изправи полека и впери очи в Лефлър.
— Откъде ги знаете тези неща? — попита с треперещ глас. — Никой нямаше представа за тях. Кой ви ги разказа?
— Още не съм свършил. Не е било именно само вашата чест, която сте накарал да ви бъде заплатена. Вие сте издал на брат си и полици на стойност трийсет хиляди долара и той ви е дал парите. Вярно ли е?
— Да, така е. Но да не искате да кажете, че тези полици са били фалшифицирани?
— О, не. Всичко е станало изключително честно! — И с цинична откровеност Лефлър прибави: — По-честно, отколкото сега ми е приятно!
— Но аз все пак не проумявам как сте могъл да узнаете всичко това.
— Много просто: вашият племенник се е раздрънкал.
— Не е вярно!
— Охо… лъжец ли искате да ме изкарате? Че кой пък иначе ще го е казал? Брат ви е починал, а вие самият естествено сте се пазил да издадете нещо. Кой остава тогава още, освен вашият племенник?
— Не мога да го повярвам.
— Беше ли той всъщност съгласен наистина да се ожени за Елми, както е била волята на баща му?
— Никога не се е отказвал.
— Но в действителност явно не я е и обичал, защото в противен случай нямаше да се реши да ви отиграе тоя номер.
— Номер?… Какво означава това?… Нямам ни най-малка представа какво бихте могъл да имате предвид.
— Тогава ми е жал за вас, че трябва така неприятно да ви сюрпризирам.
Лефлър бавно се изправи.
— Какво имате да ми съобщите? — поиска да знае Уилкинс.
— Нищо повече, освен че съм дошъл да ви се представя като настоящия собственик на Уилкинсфийлд, мистър Уилкинс и мис Елми.
Лефлър направи подигравателен поклон на двамата споменати. Елми остана смълчана. Тя само погледна загрижено към баща си. Той бе приковал очи в Лефлър. Устните му потрепваха, ръцете трепереха.
— Татко, татко! Овладей се! — помоли Елми и обви ръце около него.
Плантаторът я отблъсна от себе си.
— Остави ме! Или ние сме разбрали погрешно, или е налице някаква заблуда, която трябва да се изясни.
— Никаква заблуда няма. А изяснението наистина можете да го имате — отвърна Лефлър, измъквайки портфейла си. — Притежавам няколко документа, чието съдържание навярно ще ви заплени. Но не зная дали мога да ви ги поверя.
— Ще ви ги върна веднага щом ги прочета.
— Честна дума?
— Да.
— Ето, хвърлете едно око на тези три менителници, всяка на стойност от десет хиляди долара, платими до вашия брат, издадени от вас.
Уилкинс прегледа полиците.
— Да, те са — каза той.
— Ето ви вашата собствена декларация и подпис, че брат ви ви е заплатил вашата част от плантацията и още трийсет хиляди долара отгоре, заверено при нотариус. Отговаря ли на истината?
— Да.
— Значи признавате, че плантацията сега принадлежи на вашия племенник, и той има правото да я продаде на когото му е угодно?
— Той има това право, но аз съм убеден, че никога няма да извърши подобна постъпка, без да ме уведоми.
— Тук се заблуждавате, той го е сторил.
— Къде?
— В Санта фе.
— На кого?
— На един американец на име Уолкър. Аз пък откупих от него плантацията и веднага платих в брой.
— Та вие никога не сте бил в Санта фе.
— Той беше при мен. Ето ви документа за покупката в Санта фе. Проверете го! В него няма да откриете нищо нередно.
Уилкинс взе документа, проучи всеки ред и всяка дума. После го остави да падне на масата и се смъкна в креслото.
— Невероятно и все пак вярно! Той е продал плантацията с всичко, всичко, всичко!
— И не е някаква измама? — попита Адлер.
— Не. Покупко-продажбата е сключена при мера[69]. Той е проучил внимателно правата на Артър и ги е обявил за неатакуеми. Също така безспорни са сега и правата на онзи Уолкър.
— Уолкър? Ах! Дали пък не е същият Уолкър, когото мистър Лефлър вчера е спасил и прибрал вкъщи?
— Съвсем същият — ухили се Лефлър. — У нас аз прекупих от него плантацията. Той си замина преди малко.
— И можете ли всъщност да докажете, че действително сте прекупил от него плантацията?
— Предостатъчно. Ето акта!