— Стой! Аз съм пазвантинът на това място. Вие франки ли сте?
— Да — отговори Паул Норман. — Нали виждаш по облеклото ни.
— Действително, и затова имам задължението да ви предупредя.
— И за какво пък?
— Всъщност е против закона на Пророка неверници да пристъпят на места, където изповядващи исляма са заспали за вечния живот. И макар султанът в своята безкрайна доброта да е позволил влизането на франки тук, за да могат да видят как истински благочестивите тачат своите покойници, то на тях все пак са забранени някои неща.
— Хубаво, драги ми приятелю. Какво всъщност ни е забранено?
— Моето време е скъпоценно и ако аз надигна глас, за да ви говоря, вие сте задължени да възнаградите моята доброта с благодарност.
— Което значи, че искаш бакшиш?
— Да.
«Бакшиш» означава пари за почерпка, възнаграждение за сторена услуга. Това е думата, която човек в Ориента най-често има възможност да чуе. Паул Норман извади една монета и му я даде. Пазачът кимна доволен.
— Вашият разум е голям, а сърцето ви изпълнено с прозрение — каза той, — затова няма да ви измъчвам с многобройните разпоредби, които в действителност би трябвало да знаете, а ще ви кажа само две неща: Ако видите през деня някой правоверен да се моли, зачетете неговата молитвена вдълбоченост, без да го смущавате. А ако стигнете до отделението на жените — там, където е избуял бръшлянът, затворете очи и се отвърнете от тях, защото за вас красотите на нашите жени и дъщери не съществуват. Който тази разпоредба прегреши, той ще изтърпи строго наказание.
С тези думи той се обърна.
— Това си го знаехме и отпреди — засмя се Паул Норман. — Цялата работа имаше за цел само бакшиша. Добрякът не подозира, че тъкмо заради една от тази запретени красоти сме дошли насам. Насочваме се значи на северозапад и там трябва да има бръшлян. Да видим!
Веднага след това поеха по един път, който се губеше между гробове и групички кипариси в указаната посока. Край този път имаше една пейка — нещо рядко за едно ориенталско гробище — и на нея седеше богато облечен турчин, който огледа идващите с остър поглед.
— Погледни оня тип! — каза Херман Валерт. — Можеш да си впечатиш физиономията му. Някой път може би ще ти се наложи да рисуваш разбойнически главатар.
— Да, това е истинска обесническа физиономия. И как само ни зяпа! Като че е седнал тук единствено, за да дебне за нас.
Подминаха го.
«Разбойническият главатар» кимна със задоволство.
— Оня русият е. Описанието точно му пасва. Но той не иде сам. Защо е довел другия? Дали не е художникът, с когото дели жилището си? Добре, при това положение ще заловим двама чапкъни, наместо само един.
Той се надигна от пейката и последва бавно двамата до група дървета, сред която стояха известен брой смръщени мъже.
— Забелязахте ли двамата франки, които минаха оттук?
— Да, о, господарю!
— По-дребният е въпросният. Него трябва да заловите. Помогне ли му другият, арестувайте и него. Двама от вас да отидат до входа на бръшляновите беседки, да чакат там уговорения сигнал и веднага щом бъде даден, да влязат и го сбарат. Останалите нека заемат изходите за в случай, че му се удаде някакси да избяга от беседките. А аз ще се върна на моята пейка.
Приятелите междувременно бяха отминали групата дървета. Те добре бяха забелязали мъжете.
— Това са заптиета — рече Паул Норман. — Тая работа ми се струва доста странна!
— На мен също. Какво ли търсят насам?
— Във всеки случай не са случайно тук. Вероятно са хвърлили око на някого.
— Да не би на мен?
— Би било доста чудно наистина. Но на мен ми се разтупа сърцето. Предчувствие ли е това, или само сетнина от гузна съвест? Може би ще е по-добре все пак да се откажеш напълно от авантюрата.
— И през ум не ми минава! Аз трябва непременно да говоря с нея.
— Ето ти на. Първо ти на мен клатеше глава, а сега аз мога да я клатя на теб. Присъствието на тези заптиета сигнализира да бъдем дваж по-предпазливи. Към това се добавя и предупреждението долу при водата. Нещата във всеки случай вдъхват опасения.
— Дали не са открили намеренията й и да е била възпряна?
— Ба! Как ще ги открият?
— Може да е споменала на някоя съквартирантка от харема. Онази го е издала и сега искат да ме спипат на уреченото място.
— Това действително би обяснило много неща. Ако догадката ти е правилна, твоята възлюбена щеше да намери начин тайно да те предупреди.
— Такава ще е работата.
— Е, ние трябва да сме подготвени за най-лошото; не настъпи ли, толкова по-добре. Приемем ли значи, че заптиетата са тук само заради теб, то те със сигурност ще знаят какви са ти намеренията. Ще те проследят до ъгъла на гробищата, където ти е заръчано да бъдеш, за да те заловят там.