— Би било проклета история. Мохамеданинът не разбира от шеги, когато се касае за някоя хубавичка женска персона. Вярно, имаме пълномощни министри, ама… ама…
хмм!
— А-ха, предполагам, любовта ти вече поохладня!
— Напротив! Опасността не може да ме обезсърчи! Но ще бъда предпазлив. Знаеш ли, Паул, не могат все пак да ме заловят, без преди туй да са ме наблюдавали…
— Определено е така.
— Е, каквото повикало, такова се обадило. Ако дойдат да ме наблюдават, тогава наблюдавай ти тях! Веднага ще разбереш, ако са се нацелили на мен, и ще ми дадеш сигнал.
— Хубаво!
— С изсвирване.
— Не е благонадеждно. Може да свирнат и тия типове. Още повече че изобщо не знам дали ще мога да бъда толкова близо до теб, че да те предупредя със свирене. Я нека първо проучим терена. В краен случай ще браним кожите си.
— Е-е, няма да се оставя да ме заловят. Знаеш, че от неколцина типа не ме е страх, а освен това имам нож и револвер… ето го споменатият ъгъл.
Бяха стигнали посоченото в писмото място. От ъгъла единият зид бе гъсто обрасъл с бръшлян. Ластарите му бяха изтеглени върху подпори и образуваха цял низ от взаимно свързани шумнати беседки, под които в горещи дни хората намираха благотворна закрила от слънцето. Но коя ли от тях имаше в предвид?
— Сигурно не е забранено да надникне човек вътре — каза Норман. — Я погледни дали няма да съгледаш някъде твоя ангел, след което ще…
Спря по средата, защото точно пред тях се появи между зеления листак една стройна, ала плътно загърната женска фигура, сложи ръка на гърдите и бързо отстъпи отново назад.
— Това е тя, тя е! — възкликна Херман Валерт разпалено.
— Разпозна ли я всъщност? В тия чувалоподобни покривала жените си приличат като едно яйце с друго!
— Тя е. Кълна се в това.
— Добре. Върви тогава! Но на първо време нищо не й съобщавай за мен! Тук, както ти е известно, лешоядите се въдят в такива количества, че крясъците им изобщо не могат да направят впечатление. Забележа ли, че заптиетата имат някакви намерения спрямо теб, ще наподобя два пъти едно след друго пронизителния кряк на тази птица. Тогава ще знаеш как стоят нещата и можеш да бягаш.
— Но накъде?
— Във вътрешността на беседките, все покрай зида. Вероятно ще намериш и време да навлечеш женските дрехи. Да сложиш шалварите, наметалото и тюрбана върху твоя костюм, се иска не повече от минута. Смъкваш яшмака и никой няма да те побутне с пръст.
— А тя? Нея да я зарежа?
— Не можеш все пак посред бял ден да я отвлечеш, я! А като не те заварят при нея, нищо няма да могат да й сторят. Хайде действай! Скачай смело, водата няма да е толкова дълбока. Ще те чакам близо до главния вход. А сега ще си поиграя на твое провидение.
Паул Норман се върна малко назад. Край един гроб растеше траурен ясен, който бе свел клони около могилката до земята. Беше така гъсто зашумен, че човек въобще не бе в състояние да проникне с поглед през листата. Той раздели предпазливо няколко клона и констатира, че този листен купол представлява чудесно скривалище. Огледа се. Сега беше напълно незабелязан, шмугна се, пропълзя навътре и залегна върху хлътналата могилка.
Мястото сякаш бе създадено направо за неговите намерения. Подпомогнеше ли се с ръка, можеше да погледне на всички страни, без самият да бъде забелязан.
Доста напрегнат, зачака дали ще приближи някаква опасност.
След късо време чу стъпки. Проправи си бързо малко отверстие в клонака и погледна навън. Зад един голям кипарис стояха две от заптиетата. От бръшляновите беседки не можеха да бъдат видени, ала от погледите и жестовете им Норман разбра, че вниманието им е насочено натам. Единият извади няколко ремъка от джоба и ги пъхна в пояса.
«Аха! — помисли Паул Норман. — Значи вярно е все пак! Канят се да го арестуват. Тук са двама, другите сигурно са заели различните изходи. Трябва да дам сигнала.»
И веднага след това се разнесе на два пъти крясъкът на лешояда. Удаде му се толкова сполучливо, че заптиетата се заозъртаха на всички страни да видят птицата.
Откак Херман Валерт се бе вмъкнал в беседката, не бяха минали повече от пет минути. Минаха най-малко още толкова, после оттам прозвуча свирка и двете заптиета се втурнаха вътре.
— Мътните го взели! — промърмори Паул Норман. — Сега съм любопитен как ще се развият нещата. Ще го пипнат ли, или му се е удало да последва съвета ми?